Духовните будители през Възраждането са продължители на културно-просветното и книжовно дело на славянските първоучители и просветители – светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски и св. патриарх Евтимий.
За разлика от тези първоучители и духовни просветители през Първото и Второто българско царство, духовните будители от времето на Османския период като св. Паисий Хилендарски, св. Пимен Зографски, св. Софроний Врачански, йеромонах Неофит Бозвели и йеромонах Неофит Рилски, извършват своя духовен подвиг в една нова и различна културно-историческа и политическа ситуация на времето – на прага на Новото време и модерната епоха в условията на липсваща българска държава, която да подкрепя техните просветителски и книжовни трудове
Паисий Хилендарски е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 година в благочестиво семейство - единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския мнастир, а другият – Вълчо, бил щедър дарител на църкви и манастири. Паисий постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, а малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брат си Лаврентий в Хилендар, където приел монашество.
В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа, Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите - че те били прости и груби, че нямали история.
Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се поддавали на чужди обичаи и чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена "История славянобългарска" (1762 г.) "за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа".
Творбата на светогорския монах Паисий "История славянобългарска" с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание.
Паисий Хилендарски е канонизиран за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
