Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия.
Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, където през 868 папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
Подир смъртта на свети Методий през 886 Наум е изгонен от Великоморавия. След като прекарал известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и Горазд, той пристига в България. Тук българският цар Борис - Михаил ги приел с радост. Свети Климент бил изпратен в югозападната част на държавата като учител на славянска писменост, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
Представил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
