Подир смъртта на свети Методий, той, заедно с другите ученици на първоапостолите -Климент, Горазд, Сава и Ангеларий се отправили за България, където българският цар Борис-Михаил ги приел с радост. Свети Климент бил изпратен като учител на славянска писменост в югозападната част на държавата, а свети Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковно- народен събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав, а Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество свети Борис I –Михаил.
Свети Наум е един от основателите на Школата за литература в Плиска, където работил между 886-893. След като свети Климент е ръкоположен за епископ в Дембрица - Велика през 893 г., свети Наум продължава делото на Климент в Охридската книжовна школа. През 905 г. свети Наум основава манастира край Охридското езеро, който по-късно ще носи неговото име и неговите свети мощи. Беше особено уморен от тълкуването на Свещеното писание и другите църковни книги от гръцки на славянски. Светецът заспал през първата половина на Х век. Неговите чудотворни реликви все още изумяват с множеството чудеса, върху които работят, особено лекува от сериозни заболявания, особено лудост.
Представил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцеление.
