Има предположения, че Св. преподобни Наум Охридски бил българин от Мизия и имал благороднически произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
Подир смъртта на своя учител свети Методий през 886, Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава и Ангеларий, където българският цар Борис-Михаил ги приел с радост. Св. Климент бил изпратен като учител на славянска писменост в югозападната част на държавата, а свети Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковно-народен събор, било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
Свети преподобни Наум Охридски станал един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа. Около 900 г. се оттеглил в манастир край Охрид, а през 905 г. изградил свой манастир, известен днес като "Св. Наум". Умира на 23 декември 910 година, когато се празнува неговата памет.
Източник: pravoslavieto.com
