Йосиф бил дете когато родината му била нападната от врагове. За да се спаси, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в гр. Солун, където постъпил в манастир.Младият инок изпълнявал с усърдие всички манастирски задължения. Проявил пълно послушание, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие.
След известно време в Солун дошъл св. Григорий Декаполит. Той се запознал с младия Йосиф – вече свещеник, и много го обикнал.По това време животът на Христовата църква на Изток бил смутен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и жестоко измъчвани.
През първата половина па деветия век императорите Лъв V Армянин (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.)възобновили гонението на християните. Императорът Лъв Армянин подлагал на тежки наказания почитателите на светите икони, отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тъмница, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да подкрепи духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф.
Св. Никита бил македонски българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир „Св. Пантелеймон“, а по-късно се уединенил и се отдал на безмълвие в скита „Св. Анна“. Посветил се изцяло на вярата си, Никита напуснал Атон и дошъл в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра.
На Велика сряда отишъл в джамията „Св. София“ (Ахмат паша), където живеел мохамеданският учител с учениците си, за да защити и докаже, силата на Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Заради непоклатимата с вяра Св. Никита бил измъчван жестоко и накрая осъден на смърт и обесен
