Макар Спасителят тогава и да не отишъл при Авгар, той го удостоил със собствено писмо, в което обещал да му прати един от своите ученици, за да го изцери от болестта и да спаси както него, така и всички близките му. Не много след това обещанието било изпълнено.
Писмото си Авгар пратил до Спасителя по живописеца Ананий, комуто поръчал да снеме образ от Христа, в случай че Христос няма да дойде при него. Анания предал писмото и взел да разглежда лицето на Спасителя. И понеже поради многото народ не е могъл да дойде близо до Него, той застанал на един камък, откъдето устремил погледа си към Христа, държейки в ръка хартия, на която искал да изпише лицето му. Но усилията му били напразни поради променливостта на божествената, неизобразима и непостижима слава и благодат на Христовото лице. Но Сърцеведът видял желанието на Ананий, повикал го при себе си, поискал вода, умил се, взел една кърпа за лице, обърсал се с нея и изведнъж на тоя убрус се отразило Неговото лице – изписал се Неговият “неръкотворен образ”. Господ дал убруса на Ананий, като му казал да го предаде та този, който го е изпратил.
Авгар с благоволение приел от Анания неръкотворния образ на Спасителя още тогава се изцерил от своята главна болест, която оставила впрочем следи по лицето му. Но после и от това го избавил Тадей, един от 70-те апостоли, пратен в Едеса след Христовото възнесение. “Тия актове, буквално преведени от сирийски, струва ми се – говори Евсевий, – се поместват тук не без полза за читателите.”
Източник: .pravoslavie.bg
