Част от честния пояс на Пресвета Богородица се намира в манастира Ватопед в Св. Гора Атон. Освен дрехата на пресвета Богородица, между останалите вещи се запазил и нейният пояс, който след Успението й бил поверен по поръка от самата нея на апостол Тома, а после бил предаван между вярващите по наследство един на друг.
В V век при царуването на Аркадий, син на Теодосий Велики, честният пояс на св. Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм “Св. Богородица”.
В Х век честният пояс на св. Богородица бил прославен чрез особена поличба. Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ, след като дълго време страдала от душевна болест, получила веднъж насън откровение, че незабавно ще оздравее, ако на нея бъде възложен поясът на пресвета Богородица. Царят помолил патриарха и ковчегът бил отворен. Сам патриархът прострял пояса над болната царица и тя веднага оздравяла. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господа Иисуса Христа и пречистата му Майка. След това честният пояс тържествено бил положен отново в ковчега, в който по-рано се съхранявал.
За спомен на това чудо над болната царица бил установен в началото на Х в. празникът “Полагане честния пояс на пресвета Богородица”.
Св. Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий, при царуването на император Лъв Велики. Той водилбогоугоден живот, бил кротък, съблюдавал телесна чистота, отличавал се с въздържанието си и заклеймявал клириците, които прекарвали живота си в леност и се занимавали с разбойничество и вълшебства.
Свещеномъченик Киприан е един от отците на Църквата от трети век – време на почти непрекъснати гонения срещу Христовата църква.
Роден е около 200 г. в Картаген (Северна Африка) в богато и уважавано семейство. Получил прекрасно светско образование и станал блестящ оратор и учител по философия.
Той раздал имуществото си и се преселил в дома на презвитера Цецилия. Година след Кръщението му, св. Киприан бил ръкоположен за презвитер, а след смъртта на епископ Донат – за епископ.
По време на гоненията на император Валериан (253-259) светителят бил изпратен на заточение. В изгнание той написал много писма и книги. Тъй като желаел да пострада в Картаген, той сам се върнал там. Заради отказа му да принесе жертва на идолите, св. Киприан бил посечен с меч.
