В църковната химнография Богородичните празници не се разглеждат просто като историческо възпоменание на рождени дни, а като етапи от Божия промисъл за спасението на света. Предпразненството на Рождество Богородично има дълбок символичен смисъл, сравняван в богослужебните текстове с утринната зора. Както зората предхожда изгрева и разпръсква нощната тъмнина, така и раждането на Дева Мария предвещава скорошното явяване на „Слънцето на правдата“ – Иисус Христос. На 7 септември за първи път в храмовете екват песнопения, които призовават цялото творение да се събуди за радост. Смисълът е ясен: стената на човешкото безплодие и изоставеност е пред срутване.
На този ден християните почитат и паметта на Св. мъченик Созонт живял през трети век. Родил се в Ликаония, област Мала Азия. Той бил овчар, живял в тежко за Църквата време, когато жестокия император Диоклетиан подигнал кърваво гонение срещу изповедниците на Спасителя.. От ранни години се проявявал като ревностен християнин.
При царуването на този император Киликийският управител Максим устроил в град Помпеопол тържествен празник в чест на някакъв златен идол. Били принесени много жертви на идола.
Созонт чул за това езическо идолослужение и дошъл в тоя град, влязъл тайно в идолското капище, отчупил едната ръка на идола, раздробил я на части и я раздал на бедните хора. Езичниците узнали за това и се разгневили страшно. Градските власти започнали да търсят виновния.
За да не пострада невинен човек, Созонт се явил пред управителя на града, признал че е причина за тоя смут, и мъжествено изповядал вярата си в единия истински Бог. Подложен бил на ужасни мъчения, при които предал душата си на Бога. Това станало 288 година. На следващата нощ вярващите взели тялото му и го погребали с почести.
При гроба на светия мъченик се извършвали много изцерявания.
