Свети преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли свети свети Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
След смъртта на св. Методий, той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил ги приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковно-народен събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
През 867 или 868 г. свети Наум бил ръкоположен за свещеник в Рим. Св. Наум е един от петимата ученици и сподвижници на Кирил и Методий. Участвал в Моравската мисия на светите братя. Около 868 г. бил ръкоположен за свещеник в Рим. Наум бил сред създателите на Преславската книжовна школа. След като св. Климент бил ръкоположен за епископ в Дрембица-Велика през 893 г., св. Наум продължил делото му в Охридската книжовна школа. През 905 г. св. Наум основава манастира край Охридското езеро, който носи неговото име и пази светите му мощи.
Починал на 23 декември 910 г. и скоро след това бил канонизиран.
На този ден православните християни почитат и 10-те свети мъченици Теод, Саторнин, Евпор, Геласие, Евнихиан, Зотик, Агатоп, Василиде Еварест и Помпи, пострадали около 250 г. на остров Крит, по заповед на император Деций. Те отказали да се покланят на идоли и признали, че са християни, за което били обезглавени.
