Св. Евстатий бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. Като такъв взел участие в Първия Вселенски събор през 325 г. и защитил православното учение против еретика Арий.
През 326 г. отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да помогне за изграждането на местната църковна организация.
След смъртта на император Константин Велики през 337 г. син му Констанций поел управлението на източната част от Римската империя. Той покровителствал арианите.
Много от арианските епископи сами подписали на Никейския събор православното изповедание на вярата, но след това се отрекли от него и настоятелно искали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения.
Някои от епископите ариани, отивайки в Йерусалим за освещението на храма „Свето Възкресение”, минали през Антиохия с тайно намерение да свалят Евстатий. Епископът, който не подозирал техните намерения, ги приел с най-голяма радост. Веднага те открили събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на Евстатий. Всичко вече било предварително уредено и решено.
Измислили клевета против благочестивия епископ като го обвинили в безнравствен живот и ерес, съобщили решението си на императора, възбудили в Антиохия народно вълнение и след това свалили Евстатий и го пратили на заточение в Тракия заедно с някои презвитери и дякони, които не искали да се разделят с него. И там страдалецът много претърпял от злобата на враговете си до смъртта му във Филипи.
