В началото на ІV век живял в Кесария Палестинска презвитер Памфил, свят човек, дълбокоуважаван от всички. Целият му живот бил посветен на Бога и ближните. Той получил прекрасно образование в град Берит и в Александрия, а след това се поселил в Кесария, където и приел презвитерски сан. Живеел твърде бедно, защото всичко раздавал на сиромаси.
Неуморно се трудел над ръкописите на Свещеното Писание. Искал да направи свещените книги възможно най-достъпни за всички християни. Създал голяма библиотека и се стараел да разпространява светата вяра. Но при гонението бил сред първите жертви. Заедно с него пострадали Порфирий и още няколко видни християни, обезглавени в 310 г.
Свети Флавиан бил свещеник в Цариград и служел в църквата “Света София”. Заради добродетелите и духовните му дарби, през 447 г. Флавиан бил избран за архиепископ на царстващия град. В това време Църквата била смущавана от лъжеучението на Евтихий, който – въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил и Бог, и човек – твърдял, че Спасителят имал само едно естество – божествено.
Свети Флавиан твърдо защитавал православното учение. И като видял, че ереста се разпространява, свикал в 448 г. поместен събор, на който Евтихий бил заклеймен като еретик и лишен от свещен сан. Но в 449 г. с подкрепата на императора бил свикан в град Ефес събор от съмишленици на Евтихий. Бил призован и архиепископ Флавиан, когото еретиците не само нападали с думи, но и му нанесли жесток побой. След три дни светителят починал от раните си.
Когато узнал това, римският папа свети Лъв защитил становището на покойния вече архиепископ Флавиан и настоял да се свика събор, който да защити православната вяра. Това сторил Четвъртият вселенски събор в Халкидон в 451 г., като почел паметта на свети Флавиан.
