Ирод наредил на четири четворки войници да го пазят, за да го изведе пред народа след Пасха. Всички християни се молели непрестанно за него и когато Ирод щял да го изведе, през нощта при Петър се явил ангел Господен, събудил го и рекъл: „Стани скоро!“ И веригите паднали от ръцете му.
Разгневеният Ирод наредил да убият всички стражи, които пазели Петър в тъмницата. По-късно учениците на ап. Петър открили веригите на първовърховния апостол и ги предавали на поколенията в продължение на векове .
Дошлата на поклонение в Йерусалим императрица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, получила тези вериги от патриарх Ювеналий. Евдокия веднага изпратила едната верига в Цариградската църква „Свети Апостоли“, а другата – на дъщеря си Евдоксия, жена на западния римски император Валентиниан ІІІ. Евдоксия построила храм в чест на апостол Петровите вериги.
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман.
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но стремежът към усамотение го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.
Свещеномъченик Дамаскин се родил в Габрово, Търновска епархия. Напуснал отечеството си, пристигнал в Света Гора, приел монашество в манастира Хилендар, където бил възведен в сан игумен на същата обител. По някакви манастирски дела трябвало да отиде в България, в град Свищов, откъдето вече се готвел да се завърне в Света Гора, след като изпълнил поръченията и потребите на манастира.
Той трябвало да събере дълговете и на някои турци, но те не само не пожелали да заплатят, но се посъветвали помежду си и му отнели и онова, което той имал в манастирската килия.
Видяло им се малко така да оскърбят смирения монах и тайно въвели в килията му една туркиня с подозрително поведение, оставили я вътре в монашеското жилище. Те нападнали килията, разбили вратата с шум и викове и като намерили туркинята вътре, вързали невинния Дамаскин. Разграбили още каквото могли и го представили в турското съдилище като виновен, че похитил агарянска жена.
Управителят на града разбирал, че всичко това е клевета, и се опитал да оправдае невинния. Но крясъците на разярената турска тълпа надделели и въпреки съда и законите, те грабнали божествения Дамаскин и го повели към бесилото. Само едно средство му оставало да се избави от незаслужената смърт – да се отрече от Христа и да признае Мохамед. Но страдалецът категорично отказал да се отрече от своята вяра и приеме техния закон.
Турците го довели на лобното му място с вързани назад ръце и докато се готвели да го обесят, той изпросил от тях позволение да се помоли на Господа. Те не му отказали това. Светият мъченик се обърнал на изток, помолил се, прекръстил се и заявил на убийците, че е готов да умре. Тогава го обесили в 1771 г.
