Свети Петър бил обикновен рибар. Рожденото му име било Шимон или Симон. След като станал последовател на Иисус Христос, приел името Петър - означаващо камък. Когато залавят Христос, св. Петър три пъти се отрича от него - за което после дълбоко съжалява.
Савел бил еврейски проповедник и римски гражданин от Тарс в Киликия и един от гонителите на христовите ученици. При една буря по пътя към Дамаск бил ослепен от видение на Господа. Когато го завели обратно в града, след три дни бил изцерен по чудо и прогледнал. Така от яростен противник станал най-ревностен разпространител на Христовото учение и приел името Павел.
Св. Петър бива разпънат на 29 юни, а в същия ден св. Павел бил посечен с меч. Двамата апостоли Петър и Павел символизират заблудата и покаянието и се смятат за едни от най-ревностните последователи на Христос
Празникът се свързва с жътвата, първите плодове (сливи и ябълки – петровки), младите животни и веселите Петровски събори. През деня се работи до обяд - в този ден казват, че и свети Петър хващал сърпа. Следобед обаче не трябва да се хваща работа - нито домашна, нито селскостопанска, за да е плодородна годината.
В народния календар Петровден се свързва с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ. Затова в някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопани отивали специално на нивите, градините, бостаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет.
Петровден е един от
най-почитаните летни празници от българския народ. Според традициите на този
ден не бива да се върши важна земеделска работа. На този ден се коли „петровско
пиле”. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки - петровки.
Осветени от свещеника, те носят здраве. На този ден не бива да се върши важна
земеделска работа. При суша се прави молебен за дъжд.
Обичаи около празника
Петровден се предшества от двуседмични Петрови пости, които започват от първата седмица след Петдесетница (пада се на 23 юни 2024 г.)
По стара българска традиция на Петровден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се подрежда и традиционният за празника „бял мъж“ или „кутмач“. Това е характерно за празника ястие. Приготвя се от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно. Приготвя се още празнична погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
На Петровден се прави обредното „събличане и прощаване” на младата булка от кумовете. Така тя преминава в нов социален статус. В Тракия тези невести зажънват най-напред нивите заедно с кумовете си.
Трапезата на Петровден
На трапезата задължително присъства пилешко месо. Приготвя се обреден хляб – колак, който се носи в църква, за да бъде осветен. Там се носят и ранните ябълки, наречени петровки. След като свещеникът ги освети се раздават за здраве.
Поверия и забрани
На големите празници не се чисти, не се пере, не се шие, не се върши друга подобна работа, която може да бъде свършена предния или през следващия ден. На Петровден не бива да се върши къщна и важна земеделска работа, най-вече след обед, за да е плодородна годината.
Според народното поверие до Петровден е забранено да се ядат ябълки.
Вярва се, че Св. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата и докато Св. Петър позволява на земеделците да работят на полето до обяд, Св. Павел не разрешава да се извършва никаква земеделска дейност.
Вярва се, че обредите и ритуалите извършвани на празника, предпазват от пожари, гръмотевици и градушки
