В подредения двор зад работилниците /в района на Етнографския комплекс /, имаше вълнение, радост, прозвуча вълшебна музика на цигулка. Занаятчиите поздрави техният приятел от Зверино Йордан Борисов. Той посвири на окарина, показвайки по невероятен начин, как една шепа глина, изваяна от майстор, може да проговори, да запее и да докосне душата. Цветан Дончев, известен като дедо Скръц, донесе на майсторите баница с фурми по стара, стара българска рецепта.
Попитахме Наташа Манчова как е приела занаята тъкачество, като своя професия. Тя обясни, че създава пана по начина на старото българско тъкачаство, при което се тъче само с вълна на памучна основа. Любовта към занаята е наследила баба си и от майка си. Заедно със съпруга й са членове на старата задруга на майсторите, която в началото на 90-те години се разбила, и всички се разпилели.
"Добре, че почти три десетилетия по-късно, врачанските майстори се събрахме и решихме да направим свое сдружение." споделя майсторката и добавя, че медията ни е първият поканен гост на тържеството по повод осъществената идея на занаятчиите за заедност. Казва, че 24-ти юли е първият ден на задругата, който ще си празнуват след време като рожден ден на своето обединяване в съвременен вид на някогашния еснаф.
Ива Ценова също се занимава с тъкачество, но по-фино. Тя изработва носии, битови покривки и пердета. Казва, че при нея традицията дошла от дядото на съпруга й. С потомствения занаят във фамилията вече имат и четвърто поколение, пазител на майсторлъка на някогашните българи. Добавя, че за съжаление, желание у младите хора да се занимават с тъкане няма Според нея, те смятат, че трудът е много и не вярват, че могат да се издържат с него. Ива е категорична, че занаятите и фолклора са красивото лицето на България, магията му се поддържа предимно от по-възрастни хора, а това трябва да се промени.
И Снежка Иванова е сред майсторите. Преди 13 години, сама е отишла в работилницата с тъкаческия стан. Дълго време ежедневно е пътувала с автобус от село Хърлец до Враца и с много воля и старание е преминала от чирак, през калфа, за да стигне до майстор.
Майстор Куман Жеков ни обяснява, че идеята се родила преди почти година, и майсторите решили да учредят своя регионална задруга, третата регионална в България, след тези в столицата и Дунавската. Някогашната централна задруга вече я нямало и старите майсторски свидетелства вече не били легитимни. Затова занаятчиите тъкачи, медникари и грънчари провели учредително събрание и избрали него за председател.
Съвсем не им е било лесно да регистрират сдружение с нестопанска цел от обществен характер. Благодарение на много хора са минали по трудният път към целта. От Русенската задруга са им помогнали с необходимата документация, която хич не била малка. В Информационния център на Враца са им обработили всички документи. Адвокатска кантора „Пешковски” им е оказала огромно съдействие при актуализиране на документите съобразно новия Кодекса на труда. Последвало вписване в Агенцията по вписвания и получили одобрение.
Преди един месец всичко по документи било образцово и легитимната задруга станала факт. Така съвсем законно издали нови Майсторски сведетелства на занаятчиите от старата задруга и вече ще могат да приемат молби за членство от нови занаятчии. Кандидати вече има от целия Северозапад. Това обаче, според майстор Куман, ще стане след около година, защото старата традиция за обучението им, като чираци и калфи, традиционно остава. Надеждата на всички от сдружението е да стават все повече, за да не изчезне майсторлъкът на старите българи.
Майстор Манчова ни изпраща и не пропуска да каже, че денят за тях е наистина празничен. Благодарение на майстор Куман вече са се събрали, а преди дори всички не се познавали помежду си. Това за нея и колегите й е велико начало, защото българското трябва да се съхрани и задругата на този етап е най-уместният вариант. Ще мислят обаче и за други, за да предават уменията си на по-младите, та да я има красотата, завещана от предците ни.
