Официалното откриване на паметника ще се състои на 3 април 2023 г. (понеделник) от 13:00 часа на площада в центъра на с. Старо село.
Изграждането на бюст-паметник на ген.-полк. инж. Васил Василев е осъществено по инициатива на инж. Илиян Терзиев - председател на Управителния съвет (УС) на КСБ, инж. Тодор Топалски - председател на УС на НКСВ и инж. Виктор Шарков - първи зам.-председател на УС на НКСВ, със съдействието на кмета на община Мездра Иван Аспарухов.
Средствата са осигурени от дарения на ръководители на строителни фирми - членове на КСБ и от бивши командири от Строителни войски: АТ Инженеринг 2000 ООД - София, Експрес Гаранцион ООД - Варна, Планекс ЕООД - Варна, Клуб „Строителни войски“ към Столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Планекс Бургас ООД - Бургас, полк. Чавдар Найденов, Васил Василев КВС-3 ЕООД - София, Секция „Строители воини“ към НКСВ, Технострой ЕАД - София, инж. Тодор Топалски, Галчев Инженеринг ООД - София, Иберис ЕООД - София, Грома Холд ЕООД - Бело поле, община Благоевград, Юпитер 05 ООД - Пловдив, Никмар Кънстръкшън ООД - Петрич и Главболгарстрой Холдинг АД - София.
Проектът е дело на известния столичен скулптор Петко Арнаудов, а изпълнението на бюст-паметника - на младия врачански скулптор Иван Симеонов, възпитаник на Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, община Роман.
***
Васил Вълчев Василев е роден на 3 април 1933 г. в с. Старо село, Врачанско. Завършва гимназия в Мездра (1951), Народно училище за трудови офицери „Ген. Благой Иванов“ (1955) и Висш институт по архитектура и строителство (1965), специалност „Промишлено и гражданско строителство“.
Започва професионалната си кариера на обект в софийското село Га̀бер, след което работи във Видинската напоителна станция, помпената станция в село Гомотарци и Окръжно пътно управление - Враца. Впоследствие е технически ръководител, групов технически ръководител, заместник-главен инженер и началник на „Заводски строежи“ - Враца. Сред по-крупните обекти, които са изградени под негово ръководство, са химкомбинатите във Враца и Видин, текстилния комбинат във Враца, циментовият завод в Бели извор, Завода за полупроводниĸови прибори в Ботевград, ТЕЦ „Бобовдол“ и др.
През 1973 г. е назначен за главен инженер на Строителни войски. Същата година е повишен в заместник-началник на Строителни войски, отговарящ за строителството и началник на Техническото управление. През 1978 г. е назначен за началник на Главно управление на Строителни войски, кой ръководен пост заема до м. февруари 1993 г., когато е заменен от ген.-майор Радослав Пешлеевски.
Ген. Васил Василев отговаря за строежа на Девненския промишлен комплекс, Завода за обработка на алуминий и Комбината за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен, Завода за стоманени телове и въжета в Роман, Мемориалния комплекс на връх Бузлуджа, Миннообогатителния комбинат „Елаците“ и др.
От 1967 г. до 1973 г. е член на Пленума на Окръжния комитет на БКП - Враца и член на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет - Враца. Впоследствие е член на Градския комитет на БКП - София. От 1981 г. до 1986 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1986 г. до 1990 г. - член на ЦК на БКП.
Народен представител в IX (XXXV) Обикновено народно събрание (1986-1990 г.). Председател на Българската федерация по вдигане на тежести (1989-1998 г.).
Военни звания: лейтенант (1955), полковник (1973), генерал-майор (1974), генерал-лейтенант (1980), генерал-полковник (1985).
Носител е на редица държавни отличия: ордени „Червено знаме на труда“ (1967, 1970), ордени „Народна република България“ II ст. (1974), III ст. (1979), I ст. (1987), „Герой на социалистическия труд“ (1983).
Ген.-полк. инж. Васил Василев умира на 2 януари 2004 г. в София.
