78-годишният Васил Василев разказва какво е запомнил от своя прадядо - столетника Никола Левашки (ок.1860-1966 г.). В началото на 50-те години на миналия век Васил бил ученик в мъжката гимназия във Враца и живеел на квартира на някогашния Дар сокак, недалече от днешната къща-музей "Андрей Николов”. Веднъж дядо Никола дошъл да го види и когато се прибирали от гарата по бившата улица "Борис Тошев”, той рекъл: "Тъдява седеше Стамена с детето...”.
По-късно
дядо Никола разказал, че след Освобождението майката на твореца - Стамена, живеела
в Старо село, откъдето била родом. По това време тя била вдовица, тъй като мъжът
й, който бил от Бешовиците, починал млад. Училищни настоятели видели, че малкият
Андрей е будно момче и посъветвали Стамена да го заведе да учи в града. Тя се
вслушала в съвета им, събрала скромната си покъщнина и, по думите на дядо
Никола, "се цанява да слугува в един (х)отел”. Услужливи съселяни дори я изпроводили
с багажа по старото шосе за Враца през Кремените и Върбешница. Наемат квартира
при баба Цана в малка къщичка на пресечката на ул. "Борис Тошев” и днешната "Андрей
Николов”.
За връзката на Андрей Николов със Старо село свидетелства
и 83-годишният проф. Константин Димитров, дългогодишен директор на
Противочумния институт във Враца и бивш кмет на селото (1999-2003 г.). Той си
спомня, че по време на бомбардировките над София през 1943-1944 г. Андрей Николов
е интерниран в Старо село и живее в дома на неговите родители - Димитър и Ценка
Нинови, които по това време си правели нова къща. Скулпторът им давал съвети
как къщата да стане по-хубава и пращал малкия Константин да му донесе вода от
близкия извор, а като отпиел от бърденцето, казвал: "Много е сладка!”.
Ярък спомен от детството си за мястото, където е била родната къща на Андрей Николов в Старо село, е съхранил в паметта си и сегашният кмет на селото Сашо Николов. Той си спомня, че като деца често идвали да си играят тук. В наши дни имотът е запустял, от къщата не е останало нищо, но и до ден-днешен това място е известно като Стаменкиното.
Иначе в Старо село тачат паметта на патриарха на българската скулптура. Една от улиците, която минава покрай парцела, където е била неговата родна къща, се казва "Андрей Николов”, а в кметството на видно място от десетилетия е закачен портрет на Поета на мрамора и бронза.
