Тези три дни имат собствени имена. В различни региони на страната се среща да им казват Първи горещняк, Люта, Чуру̀та, Чурулига, Мурулига, Чу̀реци, Втори горещняк, Трети горещняк, Св. Марина, известна още като Св. Марина Огнена. Те са свързани с почитанието към огъня и се отбелязват със строги забрани за работа. Вярва се, че огънят слиза от небето, и затова се избягва работа, за да не пострада реколтата или дома от стихии.
Според народно вярване Горещници са трите най-горещи дни в годината. През тези дни празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън – ковачи, калайджии, хлебари и други. Огънят играе важна роля в живота на българина и е от голямо значение за осъществяването на голяма част от ритуалите и обредите. Символиката му винаги е една и съща – да пречисти и да дари светлина.
Огънят е важен символ, преминал през различни божества от Перун, Дажбог, Сварог до светлината на Спасителя, до магията на небесния огън и топлина. Към огъня се изпитва голямо уважение, защото има двояко значение – както символизира плодородие, поглъща, сгрява и осветява, така може и да причинява болка, опустошения и смърт. Затова и вниманието на народа в тази посока е голямо. И то се вижда ясно в поговорката „Пази се като от огън“. Много от празниците през лятото се правят именно против пожари.
Вярванията около Горещниците включват и гадания за времето през първите три месеца на следващата година, както и ритуално къпане в лековити води за здраве.
През тези три дни нищо не се работи нито на полето, нито вкъщи.В миналото особено строго се празнували първият и третият ден. Тогава не се жъне, коси, копае и не се кара сеното, направено на снопи, защото се запалвало от само себе си.
Вярвало се, че огънят слиза от небето. В някои краища на страната се вярвало, че който не празнува горещняците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.
Вечерта на първия горещник се изгасвал огънят на всички огнища. През втория ден не се палел огън. А на третия, т.е. на Огнена Марина, се запалвал огън в огнището, т.нар. жив или нов огън. Този огън се получавал насред село посредством обред, на който втривали силно едно в друго две сухи дървета докато се запалят.
От този жив огън взимали всички хора, за да си отнесат по домовете и да запалят огнищата си. Този огън се пазел от стопаните на къщата да не изгаснедо следващата година, пак до Горещняците.
Според народно вярване, спрямо това кой от трите дни е по-горещ и кой по-хладен, хората предвиждали какви ще бъдат първите месеци на следващата година. Първият горещняк отговаря на януари, вторият – на февруари, а третият – на март. Когато през дадения ден е топло, то тогава през нареченият месец времето ще бъде хубаво и меко, без големи студове. Но ако е хладно, то тогава и даденият месец ще бъде студен и с виелици.
Друго народно поверие гласи, че който се къпе през тези три дни в топли води, които извират от земята, няма да го хване болест, ще е здрав цяла година. Болните хора се къпели в такива топли извори, защото вярвали, че има лек и така ще се изцерят. Достатъчно било дори само да се топват три пъти по веднъж на ден.
Забелязва се също и силата и голямата роля на числото три в народната вяра и в народните обичаи. Народът ни нарича Горещниците още Чурлига, Пърлига и Марина Огнена сякаш трите дни са сестри, носещи огън в ръцете си. Според традицията, ако денят е наистина горещ, това е знак, че ни очаква мека зима. Но ако времето е необичайно хладно – гответе се за виелици и студ.
За най-опасен от трите дни се смята третият горещник, посветен на св. Марина. В деня на нейния празник съществува обичай да се запалва нов, „жив“ огън. Стопаните гасят огъня в своите огнища и отново ги палят с „млад“.
