Точно както народът не спира да вярва и да търси златото на бележития войвода, така и не спира да се връща към корените и българските традиции с фолклорния фестивал "Вълчан войвода" в село Осеновлаг.
Вълчан Войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество вярвания и предания, бродещи из българските земи, а точната му съдба е обвита в мистерия. Поради факта, че няма конкретни исторически извори и факти за житейския му път, той е един от образите, които са оставили ярка следа в родния фолклор.
Въпреки липсата на достоверни източници за живота на бележития войвода, едно е сигурно – благодарение на защитата и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо изградил образа на безстрашен, непреклонен и неумолим народен закрилник.
Легенди се носят за несметните богатства на Вълчан войвода, натрупани през годините на хайдутството му. Съдбата на богатствата, които Вълчан и четата му натрупват, е все още незнайна, но нека се надяваме, че ако те съществуват, то по-голямата част от тях са похарчени в името на неговия идеал – запазена и свободна България. Вълчан войвода е реална личност, чиито постижения и заслуги са толкова значими, че граничат с легендарното. Това е поредната история от родния летопис, която попада между мита и реалността и едва ли някога ще разберем каква е била истината.
Една от легендите разказва, че със събраното злато войводата помагал на бедните българи като строил къщи и манастири. Не щедростта на Вълчан обаче била основната причината юнакът да бъде възпят в народното творчество, а закрилата, която оказвал на народа си срещу кърджалиите. Именно началото на XIX век било белязано от все по-честите набези на кърджалийски разбойнически орди, които обикаляли, ограбвали и малтретирали местното население. Фолклорът е съхранил историята за манастир, който бил ограбен от разбойници, а богохулниците обесили попа на едно дърво и на тръгване го подпалили.
Този манастир, Осеновлашкият, е скътан в дебрите на Стара планина и по-известен като „Седемте престола“, бил разрушен и опожарен от турците. Щом разбрал за това, Вълчан войвода се впуснал да ги гони с чета та си, настигнал ги и след кратко сражение ги победил. Оцелелите разбойници били обесени, а Вълчан войвода платил с част от натрупаните богатства за повторното построяване на манастира.
Вълчан войвода събрал всички войводи от околността и заедно издигнали манастира. В чест на седмината строители били направени седемте престола в църквата.
Множество пещери и местности са били разкопавани от иманяри през последните два века в търсене на съкровищата, но все още тяхната съдба е неизвестна. Безспорно, Вълчан войвода е една от най-мистичните личности в нашата история, най-вече пора- ди множеството противоречиви сведения за живота му. Въпреки че липсват конкретни исторически данни, той е оставил ярка следа в съзнанието на българите от първата половина на XIX век. Със закрилата, която е осигурявал на народа и със стремежа си да възстанови България, той се явява като един от първите активни борци за национално освобождение.
Съществуват предания за не една или две пещери, които Вълчан войвода е използвал, за да съхранява несметните си съкровища. Богатството му е било толкова голямо, че се разказва как хайдутинът е пратил свои хора при руския цар, които да уговорят Русия да започне война с Османската империя, а войводата обещал да заплати всички разходи. Според друга легенда, Вълчан дал огромна сума пари на Евлоги и Христо Георгиеви, за да построят Висшата българска школа – Университета.
Смята се, че Вълчан войвода умира в Тулча или Браила някъде около 1860 година. В днешни дни юначният българин е известен най-вече със своето съкровище, натрупано от него и четата му по време на дългите години хайдутство. Това съкровище е плод на хиляди митове и легенди.
