Със завиден усет и художествено майсторство авторката съпоставя и противопоставя минало и настояще, езически и библейски вярвания и постулати, легенда и реалност, норми на поведение, човешки характери и нравствени послания. В текста умело са преплетени християнски мотиви за вярата и безверието, за съзиданието и жестокостта, за греха и наказанието.
Вековният дъб, превърнат от заклещените от чумата човеци в Божието миросано дърво на живота, със силата на Христовата вяра, носена от закования за дънера, отсечен от османлиите черковен кръст, сторва чудо - лекува болести и болка. Преражда се в дърво на мирозданието, по чиито клони търсещите изцеление страдалци връзват „парцалчета от дрехите си, за да оставят тук страданието завинаги".
Вяра в Божието и човешкото добро, в добротворчеството, като изконна християнска добродетел, е водещото авторово послание. Но разказът засяга и внушава и други нравствени препратки, в които като хора, постъпващи и правилно, и погрешно, трябва да се вслушаме: Човек съгражда и руши, живее праведно и грешно, вярва и отрича, смята се за божие творение или се себеиздига в богоравен. Всеки има своя мяра, с която претегля постъпките си. Но независимо каква е тя, посланията на автора са ясни и общочовешки: Чудото идва при онзи, който вярва в него. Добротата ще спаси света. Няма ненаказано зло. Изкуплението за сторен грях взема невинни жертви.
Освен с мъдри житейски и библейски изкази, разказът впечатлява с изразителна и прецизирана лексика и богата художествена образност. Избраната форма „разказ в разказа“ и бездиалогичната реч са добре премислени и съответстват на основния похват на изображение - действена характеристика. Архаичната лексика и съвременният книжовен език са умело използвани и подчертават колорита на изобразяваната епоха. Привидно, като в контрапункт, те очертават основната бинарна опозиция в разказа - добротворчество и злосторство.
Символиката е търсен похват: миросаното дърво – символ на вярата, отсеченият грозен дънер - убитото, но неизкоренено добро, бялата светлина - божието възмездие. Засилена употреба в разказа имат епитетите, внушаващи запомнящи се зрителни асоциации - „многобройни змийски дупки“, „запъхтяна и разрошена“, „огромно прастаро дърво“, „земята беше спечена и каменлива“.
Единството между форма и съдържание е критерий за художествената стойност на разказа, а закодираната в него мъдрост прави здрави християнските ни и човешки корени.
