Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
Според народните поверия именно свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември. По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” - казва народната приказка.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана. Преданията казват, че Свети Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран - това е причината традиционно, именно тази риба да присъства на празника.
На никулденската трапеза задължителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб , наричан никулски хляб, колак, боговица, светец, които се осветявали.
Според поверието, когато се чисти рибата, трябва да се внимава да не се настъпи някоя паднала люспа, защото може да се разболеете и умрете. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите пък не се изхвърлят, а се закопават в земята или пускат в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана, която прилича на кръст, като амулет, който пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан. Тогава шарана се приготвя цял - пълнен с ориз и орехи, когато е готов се прекадява с тамян, начупва се и се раздава за здраве
Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (които свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия - постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.
