За романа „Боже, защо господ лъже” авторът казва:
„В книгата описвам няколко страстни, нежни, различни и много красиви севди, които Господ наказва, но Бог закриля! За мен Бог е всеки един от нас и ние - човеците - можехме да обичаме безмерно, ако не бяха моралът, ценностната ни система и възпитанието ни, основани на властолюбието на религиите!
Бог ни е създал по свой образ и подобие, без да изисква и очаква от нас нищо! Всички, присвоили си ролята на посредници между нас и Бога: пророци, апостоли, "духовници", патриарси, имами, папи и шейхове, пък измислиха Господа по свой образ и подобие. Господ, който изисква, следи, съди и наказва. Създадоха му ангелска, дяволска и църковна йерархии за надзор над нас - душите, облечени в тела. Дадоха си един на друг ключовете от рая и тефтера за праведност и греховност и правото те да решават кой къде ще отиде от човеците, след края на земния си път! А ние от тях имаме нужда! В книгата ми Любовта побеждава в името на Бога, въпреки Господ!”
“Аллах, милост нямаш ли?” разказва за всичко, което е българско и духовно през периода 1700-1800 година. Книгата описва и задружният начин на живот на мюсюлмани и християни.
В романите „Аллах, милост нямаш ли“ и „Боже, защо господ лъже“ са кодирани движещите размисли за противопоставянето на религиозните догми, различните видове обич между хората.Критиците определят художествената стойност на романите на Алгафари, като висока, а читателският интерес към тях определено е значителен.
