Страната ни отчита най-високи общи разходи в ЕС за жилищно настаняване и обществени удобства в размер на 2,1 на сто от БВП. От тях "жилищното строителство" в България възлиза на 1,1 на сто от БВП през 2015 г., показват данните на Евростат.
Данните включват следните разбивки:
- "жилищно строителство",
- "развитие на общността",
- "водоснабдяване" (осигуряване на вода за домакинствата и предприятията, но не и за канализационните системи),
- "улично осветление",
- "жилища за научноизследователска и развойна дейност и обществени удобства" и
- "жилищни и обществени удобства".
Програмата стартира през 2015 г. с финансов ресурс от 1 млрд. лв., като основните й цели бяха намаляване на разходите за отопление на домакинствата, променена жилищна инфраструктура и облика на градовете, по-чиста околна среда, както и удължаване живота на санираните сгради.
До момента са издадени над 4 500 сертификата за енергийна ефективност след обновяване на жилищни сгради, санирани по националната програма за енергийна
Занапред програмата се предвижда да продължи със съфинансиране от страна на участниците в нея, а ново държавно финансиране се очаква през 2019 г. През 2018-а ще се довършват започнатите проекти.
Евростат отчита, че от гледна точка на разходите за социална защита, свързани с жилищното настаняване, България, Естония, Гърция, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Люксембург, Португалия, Румъния, Словения и Словакия са в края на европейската класация със средства по-малко от 0,1 на сто от БВП, похарчени за социална защита за жилищни нужди.
Разходите по показателя "социална жилищна защита" през 2015 г. у нас са били около 190 млн. лева, най-вече за подпомагане на социалния патронаж над възрастни хора или инвалиди, разходи за подпомагане на домове за възрастни хора, за защитени жилища, разходи за рехабилитация на центрове на хора с увреждания и др.
Източник: dnes.dir.bg
