На Петдесетия ден от Възкресение, Свети Дух слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове Празникът се нарича Петдесетница, защото е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празници. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет.

За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението – неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи – всичко сто и двадесет души.

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Мат. 7:17).

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

В Православната Църква съществува благочестив обичай на празника Петдесетница Божият храм и домовете да се украсяват със зелени клонки, треви и цветя. Като трайна практика това вероятно е останало по примера на ветхозаветната Църква.

Според народното поверие на Духовден (или на Спасовден) се събират душите на мъртвите, които Господ е пуснал на Великден. Рано сутринта жените носят на гробищата орехова шума и я разстилат върху гробовете с вяра, че така ще направят сянка на близките си покойници на оня свят. После отиват в черквата и отново разстилат орехови листа по пода, коленичат върху тях, затварят очи и вярват, че ще видят своите починали близки. Ореховите листа наподобяват огнените пламъци (езици), спуснали се над дома, в който били събрани апостолите.