Малки момичета и големи девойки, за поредна година облякоха своите празнични носии и рано сутринта тръгнаха да обходят домовете на двете мездренски села Брусен и Царевец. Със своите песни те пробудиха земята за нов живот, подариха по върбова клонка на стопаните и ги благословиха за здраве и берекет. От своя страна домакините ги дариха с подаръци, като им напомниха, че следващата година ги очакват отново в своите домове и пожелаха да бъдат все така дейни и да поддържат българските традиции живи.
Над двадесет бяха малките и по-големи девойки, облекли традиционни носии за Лазаровден в село Брусен. Всички бяха красиво облечени и усмихнати, а най-малката лазарка бе само на няколко месеца. Като предвестници на доброто, здравето и благоденствие, тръгнаха да обиколят стопаните.
„От 15 години ние отбелязваме празника. Следваме традициите, почитаме ги и искаме да ги запазим, защото българското е най-хубаво“, каза Мария Мишева секретар и библиотекар на НЧ „Светлина-1931“ с. Брусен.
Пременени и усмихнати, малките лазарки в царевчанско се събраха на площада в селото, за да обиколят стопаните и да пожелаят здраве и благоденствие. Под ръководството на кмета, Маргарита Петкова и секретаря на читалището Лиляна Лещарска, лазарките поеха с песни към обредната люлка, за да се полюлеят за здраве.
Първите домакини посрещнаха с нетърпение скъпите гостенки. С песен лазарките пристъпиха в двора, където стопанката ги посрещна и сложи в кошничките им яйца и лакомства.
„Вече 20 поредни години почитаме празника и имаме лазарки в селото, които влизат в къщите и носят здраве и берекет на хората. Радваме се, че още има млади хора, които да следват обичаите и да ги предават“, разказа Лиляна Лещарска – секретар на НЧ „Просвета 1928“ с. Царевец.
На Цветница, както повалява традицията, ще изпълнят „кумиченето“ – ритуал за провъзгласяване на кумица на лазарките. В утрото на празника всички лазарки отиват до реката, правят венчета и малки хлебчета, които се наричат „кукли“ и носят своите китки до там. След като се наредят една до друга на брега на реката, всяка от тях пуска своята китка или своята кукла по течението. Тази, на която китката или куклата се понесе най-бързо по течението се провъзгласява за кумица на лазарките. Останалите лазарки я носят обратно към селото на столче и спират да разговарят с нея до третия ден на Великден.
Обичаят Лазаруване бе отбелязан и в други села от общината, където лазарките пяха и наричаха за здраве и благослов на гостоприемните стопани.
