Патапий с вяра живял според Христовите заповеди, като с живота си давал пример на своите ближни.
Когато станал пълнолетен, раздал имуществото си на бедните и се оттеглил в пустинята.
Там прекарвал денонощията в молитва, в изучаване на Свещеното Писание и милосърдие. На всеки уморен пътник, който минавал покрай неговата килия, той предлагал почивка и гостоприемство. При това се възползвал от възможността с проницателност и благост да дава на всеки човек духовни наставления и съвети, полезни за спасението на душата му. Така славата на Патапий се разнесла бързо и всеки ден много хора, отшелници и поклонници, идвали в килията му, за да чуят от устата му благотворно учение.
След известно време Патапий отишъл в столицата на империята - Цариград.
Искал да остане неизвестен и затова заживял като подвижник край храма на света Богородица във Влахерна, край стените на столицата. Там, сред суетата на големия град, Патапий със своя скромен и чист живот благодарение на натрупания духовен опит, бил полезен за много хора, които водел по пътя на спасението чрез вяра и добри дела.
Бог му съдействал, като по молитвите на светия старец вършел чудеса. Много хора намерили изцеление от телесни и душевни болести, а още повече били онези, които следвали духовните наставления на преподобния. Така Патапий отново станал известен и привличал много отрудени и обременени хора.
Преподобният Патапий починал в началото на VI в.
Мощите му през XV век били пренесени в планината над днешния град Лутраки в Гърция, където сега има манастир в чест на свети Патапий.
