„Значимостта на откритието е огромна, защото и до ден днешен това си остава най-ранната протописменост в света”, разказва директорът на Регионалния исторически музей във Враца - археологът Георги Ганецовски.
Най-старите египетски йероглифи датират от 3200 г. пр.Хр. Писмените знаци, открити край древния град Урук в Месопотамия, се отнасят към 3300 г. пр.Хр. В средата на ХХ век край селцето Тартария (Търтърия) в Румъния са намерени глинени плочки с организирани символи, смятани от някои учени за най-ранната протописменост. Плочката от Тартария е датирана от 5300 г. пр.Хр. Също в средата на миналия век при разкопките на известната Каранова могила (край Нова Загора) е открит „печат” с подобни знаци, вероятно още по-стар. Скоро след това е намерена и плочката от Градешница.
„Става дума за няколко артефакта, които се датират от ранната каменно-медна епоха. Единият е плочката от Тартария, другият е печатът от Караново, но съобразно стратографския метод на изследване най-ранният артефакт е този от Градешница. Разликата във времето е малка – това вече може да се определи с по-прецизна методика на датиране - казва Ганецовски. - Във Врачанския музей сме представили и контекста, в който е открита плочката, за да е ясно, че тя е намерена във втория културен пласт на обекта, няма никакви следи от по-късно нарушение, които биха подложили под съмнение датировката й, и е открита сред други материали, които са изложени заедно с нея – съдове с пиктограмни знаци под дъната си и други.“
На същото място е открит и глинен модел на храм, покрит със знаци, една красива фигурка - предполага се на богиня, също цялата изписана със знаци. Подобни символи се срещат и другаде в района, има съдове с пиктограмни дъна в местността Езерото край Борован. Този бум в опитите за предаване на конкретна информация чрез знаци върху глина е засвидетелстван на много места, разказва археологът.
Дунавската цивилизация. Проф. Харалд Харман е немски езиковед и културолог. Живее и работи във Финландия, автор е на повече от 40 книги на различни езици. В книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация” той развива тезата, че археологическите открития от последните десетилетия говорят за съществуването на високоразвита земеделска култура, която се заражда на територията на днешна Източна Европа към VІІ хилядолетие пр.Хр. Според Харман тази Дунавска цивилизация, по-стара от Нилската и Месопотамската, е развила първата писменост.
Тя се припокрива с така наречената култура Винча (по името на селище в Сърбия, където са намерени графични знаци, подобни на тези върху печата от Караново и плочката от Градешница). „Винчанските символи” показват еволюция на „графитите”, които се зараждат през седмото хилядолетие пр.Хр., като постепенно се усложняват. Тази протописменост кулминира в плочките от Тартария от около 5300 г. пр.Хр. с внимателно подредени редици от символи, които създават представата за текст, пише Харалд Харман в книгата си „История на писмеността”. Това се отнася и за знаците върху плочката от Градешница.
Източник: obekti.bg
