През 1887 г. министър-председателят и министър на вътрешните дела на Княжество България Стефан Стамболов внася в Народното събрание законопроект за пограничната стража. След кратко обсъждане Народното събрание приема първия у нас Закон за пограничната стража (Държавен вестник, № 145, 22 декември 1887 г.).
В края на 1894 г. е приет вторият Закон за пограничната стража. Според него тя е към военното министерство и се състои от шест пехотни роти, формирани по една от всяка дивизионна област - по това време България е разделена на следните дивизионни области: 1-ва Софийска, 2-ра Тракийска, 3-а Балканска, 4-а Преславска, 5-а Дунавска и 6-а Бдинска.
С цел по-нататъшното укрепване на граничната стража на 16 май 1900 г. е одобрен първият Устав за пограничната служба. Уставът фиксира правомощията на граничната стража като “единствена компетентна власт във всеко отношение” върху “самата гранична линия и най-близката до нея местност”, включително и “ония погранични населени пунктове, в които няма никаква полицейска или административна власт.”
Под охраната на граничната стража се поставя гранична зона, простираща се на 5 километра навътре от сухопътната граница в територията на България.
На 24 декември 1920 г. Министерският съвет взема решение за създаване на Морска и Речна полицейска служба.
Със заповед на министъра на вътрешните работи от 22 декември 1992 г., датата е обявена за официалният празник на Национална служба “Гранични войски” (”Гранична полиция”).
