Настанали тежки времена за християните, тъй като императорът предприел сериозни гонения. Като свещеник, Саприкий бил един от първите заловени. Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкий, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: „Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!“ Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкий да се отрече от вярата си, управителят го осъдил на смърт.
По пътя към екзекуцията Никифор излязъл изпод тълпата и отново поискал от все сърце прошка от Саприкий. Свещеникът затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети. Слугите надигнали брадвата над главата му и тогава Никифор за трети път помолил осъдения да се помиря, но Саприкий пак отказал, но в същия миг се и отрекъл от Христос, поради страха си от гибелта и повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: „Мене със смърт накажете! Свещеникът обаче не трепнал дори и преди смъртта си
Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отрекъл от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата.
Така Саприкий бил освободен, а Никифор обезглавен. Делото на втория обаче е достойно за възхищение, затова след смъртта му на 9 февруари, Църквата го обявява за светец.
