След раждането на детето бащата пожелал да принесе жертва на боговете, но жената му обяснила, че езическите идоли са лъжливи, разказала му как стигнала до познанието за истинския Бог и просветила мъжа си в християнската истина.

Когато Галактион навършил 24 години, по желание на родителите бил сгоден за момиче от друго езическо семейство на име Епистима. Галактион ѝ доставил най-голямо щастие - да познае Христа и да го обикне повече от всичко. Епистима с радост възприела християнството. Тя се съгласила с неговото желание и двамата да се посветят на монашески живот. Двамата отишли в планината Публион, близо до Синай, в два различни манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу.

Управителят на страната узнал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият много християни, които, по указа на Деций, подлежали на гонение, изпратил войници да ги заловят.

Монасите и монахините побързали да се скрият в пустините. Галактион останал в килията си. Войниците го заварили задълбочен в четене на Светото писание. Те го взели и го довели при управителя. Като узнала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, за да може заедно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на онзи, заради когото се били разделили на земята.

Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско изповедание, управителят заповядал да го подложат на жестоки изтезания чрез побой. Съпругата му Епистима смело започнала да укорява управителя, задето тъй жестоко мъчи невинния. Най-после ги обезглавили и турили край на техния мъченически подвиг и начало на тяхното вечно блажено упокоение в царството на божествената любов.

Православната църква днес почита и паметта на петима от Седемдесетте Свети апостоли - Патров, Ерм, Лина, Гаий и Филолог.