Двата телескопа предоставят взаимнодопълващи се гледки към призрачното образувание, наречено неофициално „Мъглявина Котешка глава“. Формата му поразително прилича на котка, която се еднакво сгърчила и е обърнала гръб към наблюдателя, като „главата“ ѝ е извърната надясно, разкривайки светещо „око“.
Скулптура от космически ветрове
Уникалната форма на мъглявината вероятно е оформена с течение на времето под въздействието на интензивната ултравиолетова радиация и силните звездни ветрове от масивни звезди в Мъглявината Кил. Докато тази космическа ерозия разгражда околния газ и прах, по-плътният материал във формата на котешки силует засега успява да издържи на разрушителните сили.
Как я вижда „Хъбъл“ във видима светлина?
Във видимия спектър на „Хъбъл“ мъглявината изглежда като плътен, тъмнокафяв стълб от прах.
- Светещото червено „око“ на котката най-вероятно бележи млада звезда, която все още е частично скрита в прашния кожух.
- Яркият жълтеникав ореол по дясната страна на нишката се дължи на газ, йонизиран от ултравиолетовата радиация на близки горещи звезди, което води до постепенното му „изпаряване“.
Цветовите вариации в изображенията на „Хъбъл“ (улавящи излъчвания от кислород, водород и сяра) разкриват изключително сложна смесица от възбуден газ и звездна светлина.
Поглед отвъд праха с „Джеймс Уеб“
Инфрачервените очи на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ успяват да пробият плътната завеса от прах и да разкрият скрити детайли, които остават невидими за „Хъбъл“:
- В близката инфрачервена светлина праховите нишки стават по-прозрачни, разкривайки изключително гъсто натрупване от млади звезди, а около коремчето на „котката“ се забелязва слаба струя (джет), свързана с раждането на ново светило.
- В средната инфрачервена светлина се открояват сложни молекулярни структури, включително полициклични ароматни въглеводороди (PAH) - въглеродни съединения, които светят под въздействието на звездноенергийните лъчи.
Прозорец към раждането на звездите
Въпреки че Мъглявината Котешка глава е временен космически феномен, който с времето ще се разсее в пространството, тя е истинска златна мина за астрономите. Комбинираните данни от „Хъбъл“ и „Уеб“ помагат на учените да разкрит тайнствените и хаотични механизми, управляващи процеса на звездообразуване във Вселената.
