Преподобният Пимен Зографски бил родом от София, подвизавал се в Зографския манастир, а после в цяла България. Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът в св. Кръщение бил наречен Павел.
Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, по народност българин. За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората простичка колиба, хранел се с плодове и различни треви, а в манастира дохождал само за да се причасти.
Според житието му, след десетилетия на строг монашески пост и книжовен труд, на 55-годишна възраст му се явил самият свети великомъченик Георги. Светителят му заповядал да се завърне в родината, за да укрепи разклатената вяра на българския народ в годините на чуждо владичество.
Мисията на св. Пимен Зографски се превърнала в невиждан по мащабите си духовен и културен подвиг. В епоха на тежки изпитания той обикалял неуморно българските земи. Дълго време работи из Южна България и Бачковския манастир. Обиколил София и околностите, цяла Северна България, където е посетил много градове. С името му се свързват около 300 черкви и 15 манастира, повечето от които е изографисал сам. Сред тях са Сеславският, Смиловският и Суходолският манастир.
Сред най-емблематичните му дела е възраждането на Черепишкия манастир „Успение Богородично“, където светецът прекарал последните дни от земния си път и предал божествения си дух на 3 ноември 1620 година. след опожаряването му от турски разбойници, манастирът изпаднал в запустение.
След опожаряването му от турски разбойници, манастирът изпаднал в запустение. Монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Югославия, околия Княжевацка.
Проповедник, лечител и книжовник, той оставил след себе си не само стенописи, но и ценни богослужебни ръкописи, пазени днес в Националната библиотека.
През ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие (манастирите около столицата) „Св. Пимен Зографски”, светецът е обявен за покровител на българските художници иконописци и реставратори.
Днес св. Пимен е почитан като един от Деветимата софийски светци. Името му остава неразривно свързано с българската културна идентичност. На неговия празник Министерството на културата по традиция връчва престижни творчески отличия – като Националната награда за скулптура „Иван Лазаров“, чийто материален израз е именно статуетка на Пимен Зографски.
