Майките и бащите държаха чедата си за ръце и някак с гордост ги водеха през моравата, покрила със свежа зеленина челото на върха. Братчета на две и четири години, потичваха след дядо си и баща си, за да им купят знаменца. Малко преди да завият сирените, млада жена вдигна бебето си от количката му. Зави го с топлата пелена и го притисна близо до сърцето си. Момиченце е, казва се Никол Петрова Панайотова и е на два месеца. Идваме от София, за да сме тук точно на 2-ри юни - обясни младата майка, провокирана от любопитното ни възхищение.
Жената сподели, че към върха не са тръгнали като за пикник. В семейството решили първото далечно пътуване на детето да е на емблематично за българите място. Майката обясни, че ще сгуши рожбата си не защото ще й е студено, или ще се уплаши от сирените. Ще я прегърне, за да усети майчиното вълнение. Макар че бебето няма да помни, но ще почувства, защото възпитанието започва от люлката- каза майката Мария. Сирените завиха, тя притисна още детето си и сякаш му даде първият в живота му урок за родолюбие и свобода. За онази свобода, която не е подарена, а е извоювана с кръв и трябва да се опази.
