През 1876 година Христо Ботев успява да събере 205 четници, но липсата на време не позволява да се проведе подготовка. Поради тази причина в четата намират място както добре подготвени бойци, участвали в Първата и Втората български легии, така и млади ентусиазирани момчета, водени от идеята за чиста и свята република.
Макар че не са добре обучени, на 16-ти май четниците се качват на австрийския параход „Радецки“, преоблечени като градинари, за да не будят подозрение. На 17-ти май въстаниците превземат кораба и принуждават австрийския капитан Дагоберт Енглендер да спре кораба на козлодуйския бряг. Ботев и четниците слизат на брега и с развято знаме целуват родната земя, полагайки клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождение. Акостирането на козлодуйския бряг не е случайно. Разбрали, че във Врачанския революционен окръг не е избухнало въстанието, Ботев и четата се отправят към Враца, за да помогнат на главния апостол Стоян Заимов и вдигнат населението на бунт.
С бърз преход се отправят към Враца, като до вечерта достигат до село Бутан. Въпреки умората, четата продължава марша дори през нощта и до сутринта достига до моста около с. Оходен. След кратка почивка продължават към с. Баница, но там са пресрещнати от башибозук и черкези.
Поради това, четата се оттегля към височината Милин камък. Завързва се сражение, в което към 14 ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия.
През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни достига Веслец. Там четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към Балкана. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена, Влашко село (днешното Царевец) и съседните села.
Призори четата достига района на връх Таушаница. Там ги нападат два табора пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника.
На 20-ти май избухва нов бой, още по-ожесточен от
този край Милин камък. Въпреки глада,
жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци се борят храбро и не
позволяват на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Привечер
сражението затихва. И точно в този момент, когато всички се приготвят да си
отдъхнат, настъпва повратният момент. На свечеряване, на 20-ти май 1876 година,
пада убит Христо Ботев.
След неговата смърт за войвода е избран Никола Войновски и оттеглянето към Балкана продължава. От общо 208 четници загиналите са 94, 26 били заточени, 2 умират в затворите, а само 76 успели да доживеят свободата на България.
В памет на революционера и неговата чета, ежегодно от 27-ми май до 2-ри юни стотици признателни потомци извървяват 120-километровия път от Козлодуй до връх Околчица, за се преклонят пред делото и безсмъртния подвиг на поета революционер Христо Ботев и неговите сподвижници.
"Той, който падне в бой за свобода, той не умира"...
