Да си спомнят с усмивка за уважавания от поколения мездренци културен и читалищен деец се събраха негови близки, приятели, ученици и следовници. Сред тях бяха дъщеря му д-р Галя Тодорова, почетният гражданин на Мездра Вера Михайлова и др.
В четвъртото издание на читалищния конкурс "Георги Тодоров" се включиха 13 автори на възраст от 14 до 86 години с общо 14 творби.
В раздел "Поезия" журито отличи с първа награда стихотворението на Рени Митева "После", а в раздел "Художествена проза" - разказа на Милен Димитров "Смисълът в Градината".
В третия раздел - "Краезнание", отличие не беше присъдено. За сметка на това бяха връчени две поощрителни награди в раздел "Художествена проза" - на Светла Дамяновска за разказа "Обикновена мъка" и на Дарина Цветкова за очерка "От всяко коренче пиленце не става".
Поетичните и белетристичните творби оцени комисия с председател Валентин Вълчев, председател на НЧ "Просвета 1925", който награди призьорите. Останалите автори - Калин Топалски, Марияна Йорданова, д-р Герго Цонков, Иван Алексиев, Веселин Димитров, Валерия Томова, Иван Петров, Йоло Йолов и Дария Антонова, седмокласничка в СУ "Св. Климент Охридски" - Зверино, получиха грамоти за участие.
Валентина Цекова, секретар на Читалище „Просвета”, прочете откъс от словото на Георги Тодоров, произнесено на тържеството по случай неговата 60-годишнина и пенсионирането му през далечната 1988 г.
"Аз станах учител, защото моят баща беше един великолепен учител, защото личността на учителя бе заобиколена с почит и уважение, а самата професия излъчваше благородство и красота, споделя в своята изповед Гото Тодоров.
Аз станах учител, защото моите преподаватели по български език и литература от V до XI клас бяха изключителни хора. Те ме обградиха с внимание и топлота, те разпалваха у мен литературните интереси. Чрез тях литературата стана за мен живот и съдба. Аз гледам на живо-та от страниците на литературата, аз преценявам хорското поведение от поведението на литературните герои. За мен тя е прозорец и врата към света и хората. Затова много често в очите на другите изглеждам или като закъснял романтик, или като съвременен Дон Кихот.
Своя път като преподавател започнах от нашата гимназия. Тук попаднах в един творчески колектив, в който имаше много младост, много амбиции и дръзновение. Попаднах при едно солидно и компетентно ръководство. Аз носех в себе си голямата обич към професията и едно пословично трудолюбие. Това трудолюбие аз пък дължа на своята майка.
(…)В този момент аз се сещам за един хамлетовски въпрос, който непрекъснато ме е преследвал, който и днес тревожи моето съзнание - да остана учител или да се отдам на журналистиката? Като журналист имам по-големи успехи, извоювал съм си едно прилично име на страниците на „Отечествен зов”, „Учителско дело”, „Народна младеж”и сп. „Жената днес”. Подвизавал съм се в различните журналистически жанрове. Но обичта към учителската професия и моята нерешителност ме оставиха в нашето училище…
Пет години бях инспектор по български език и литература. Това беше едно непрекъснато пътуване из окръга и училищата, пътуване към сърцата и умовете на учителите. Стремях се да бъда един съвременен инспектор, който знае да изисква и уважава, да бъде принципен и хуманен. През цялото време аз внушавах на учителите по български език и литература, че те са творци и като такива им е нужно самочувствие и собствена позиция. Приятно ми е, когато учителите от най-различните краища на бившия Врачански окръг си спомнят с добра дима за мене.
От 35 години преподавателска дейност 27 години съм председател на учителската организация. Тази длъжност е изключително изморител-на и носи главоболие, нерви и отнема много време. Но на мен ми е било интересно да работя сучителите, да общувам с тях, да изучавамтяхната психология. Може би в това дълго време да съм проявил нетактичност, грубост, но в повечето случаи то е било в интерес на работата, а не от егоизъм и злоба…
Това е моят път, в който годините са слагали своя отпечатък. Излиза-ли са випуски, връхлитали са ме бури, преживявал съм трагични дни - и все пак оцелях. Останах все такъв: весел, жизнен, с добродушна и закачлива усмивка. Крепяла ме е работата, училището, младостта на нашата професия, надеждата в моите собствени деца и моят неизчерпаем оптимизъм."
Литературният празник завърши с "Благи залци"* и наздравица в памет на Човека и Твореца Георги Тодоров.
* "Благи залци" - сборник с разкази на Георги Тодоров (1996 г.)
