Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло - всякакви млечни продукти и яйца.
Тези две седмици са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите. Едно себеосъзнаване за постоянния ни копнеж, за мястото ни в духовното ни развитие.
Безспорно обаче, в прехода на природата между зима и пролет, в постите се крие и настройване и почивка на организма ни, водещо до изчистване от токсините.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.
Традиционни гозби за този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.
Обичаи и поверия за Месни заговезни
На празника младите семейства отиват на гости на по-възрастните – кръстниците или родителите.
В седмицата след Месни заговезни могат да се ядат яйца и млечни продукти, но месото вече е забранено. Това са и последните дни на веселие преди началото на най-строгите пости през годината. Следващата неделя са Сирни заговезни (Прошка)
Обичаят повелява семействата да се съберат заедно на трапезата и всеки да запали свещ за здраве
Има стара традиция, че на Месни заговезни се събира само семейството на трапезата и не се канят гости, които не са роднини.
Както на всеки друг църковен празник се забраняват обидите, сквернословието, както и завистта. Не трябва да обиждате другите, за се карате с тях, да клеветите, да пожелавате лошо. Също така е забранено да се кълнете. Празникът е посветен на веселби и подготовка за празничната трапеза, така че на този ден не трябва да се работи и да се върши домакинска работа.
По време на цялата Сирна седмица може да се иска прошка, но обичайно това да се прави в деня на Сирни Заговезни. По-младите искат прошка от по-възрастните затова, че са ги наранили или обидили волно или неволно.
Прошката е своебразна подготовка на душата за предстоящия пост. Чрез искане и получаване на прошка душата се избавя от греховете си и се подготвя за последващото и още по-дълбоко пречистване на поста, чиято цел не е само тялото да се ограничи от храна и да се пречисти. Целта на поста е да подготви душата за посрещането на предстоящото Възкресение Христово и всеки християнин да посрещне празника с чиста душа и чисти помисли.
На Месни Заговезни, както и на всеки християнски празник не трябва да се отказва помощ на нуждаещите се. Не трябва да се отказва милостиня.
