Дева Мария е родена в галилейския град Назарет. Нейните родители били праведните Анна и Йоаким. Анна произлизала от свещенически род, а нейният мъж от царски. Въпреки своята праведност, те нямали деца, на които да даряват любовта и вниманието си, затова не спирали да отправят своите молитви към Бога.
Йоаким пренесъл в жертва животно и се отдал на пост и молитва 40 дни. И тогава молитвите им били чути. Явил се Архангел Гавриил, който бил благовестникът на Божиите тайни и донесъл добрата вест за раждането на благословената Мария.
Когато малката Мария се появила на белия свят, родителите ѝ бдели зорко над нея, защото били известени, че тя ще донесе светлина на всички хора.
Както и другите дни, свързани с Божията майка, и този е на изключителна почит сред жените, нали тя закриля домашното огнище, родилките, помага за изцеление и в драматични житейски изпитания. Който пък е минал през тежка болест или друга трудност, на този ден правел курбан или давал обет за отказ от някаква храна, за да го пази Божията майка. За празника ѝ месели и раздавали богородична пита – по парче за всеки в семейството, за къщата, за домашния добитък. Смятат Богородица за най-грижовна застъпница за сираци и на 8 септември раздават хляб, сладки, плодове.
Според традициите на този голям празник на трапезата трябва да има празнична пита и да не се върши никаква домашна работа, за да бъдат децата здрави.
В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството.
Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Много поверия учат как невести да си „поръчат” рожба от определен пол – като дарят дрешки на бедно момче или момиче. На този ден бездетните пък могат да осиновят сираче и така да заслужат благодатта да си родят и свое дете.
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им.
Запалена в храма свещ, която гори със силен и ярък пламък, също показвала, че молбата на жената е чута и тя ще зачене. За Рождество Богородично жените не работят домашна работа, изключение са грижа за цветя и събиране на лековити треви.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините майки. Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и др.
