Празникът е установен от най-дълбока древност. Това е третият празник в чест на Божията майка. Макар и наречен от народа ни „Малка Богородица” – вероятно заради това, че на него се почита раждането на едно свято момиченце, предназначено да стане Божия майка - това все пак е един от големите празници в годишния кръг.
Дева Мария е родена в галилейския град Назарет. Нейните родители били праведните Анна и Йоаким. Анна произлизала от свещенически род, а нейният мъж от царски.
Родителите на Св. Богородица – Йоаким и Анна , наричани от Църквата „богоотци”, произхождали от знатни родове. Били много щедри, милосърдни. Но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора, тъй като нямали деца. Св.Богородица била измолена от Бог с много молби и страдания. Пред Света Ана се явил ангел, който й казал, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дала обет, че ще обрече детето си на Бога.
Когато малката Мария станала на три години, родителите ѝ я завели в Йерусалимския храм и я предали в служба на Бога. Мария останала да живее там и започнала да лекува скръбта на всички изоставени хора.
Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа.
За празника стопанките месят голяма пита –Богородичен хляб, който се разчупвал и раздавал на всички в семейството. Едно парче се оставяло за добитъка, друго се наричало на къщата, за да я пази Богородица.
Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита.Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.
Вярвало се, че ако на този ден вали дъжд, следващата година ще е плодородна
Според народния обичай се вари жито, като то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве.
На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя.
За здравето на децата се правят курбани, като в жертва се принася животно, най-често женско – овца. От курбана се раздава на бедните.
Този християнски празник е най-предпочитан за кръщенета и сватби.
На Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква,носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето от пролетните многогодишни цветя и храсти – люляк, божур, перуники. Тогава момичета и жени обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек.
