"Няма писмено съгласие на лицата за предоставяне на исканата информация", гласи абсурдният отказ на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерството на правосъдието Васил Миладинов на въпроси на "Сега". Той не уточнява дали е правен опит "третите лица" да бъдат открити, за да бъдат питани, и дали официално са отказали. От Върховната касационна прокуратура преди време също отказаха да предоставят имената на ефективно осъдените, които са избягали, преди да влязат в затвора, защото това били лични данни. Припомняме, че най-нашумелият случай тази година беше, когато рецидивистите Владимир Пелов и Радослав Колев избягаха през централния ход на Софийския затвор. Тогава нямаше сдържане на информация за тях от оторизираните органи. Пелов беше открит два месеца по-късно край Ботевград, след като загина в престрелка, а Колев още се издирва. Най-много бягства има през 2016 година - 20 души. 12 от тях са "си взели почивка" от външни обекти на затворите във Варна, Стара Загора, Ловеч, Бургас и София. През 2017 година са избягали 14 души, като 8 от тях са се измъкнали от външни обекти, петима от затворнически общежития и един от корпуса на Бургаския затвор. От началото на 2018 година бягствата са 9. През тази година имаше и бягство от болница.
От ГДИН се оправдават, че осъществените бягства всъщност са отклонения и са извършени предимно от затворнически общежития от открит тип, където има смекчен надзор, а осъдените работят на външни неохраняеми обекти. От общежития от закрит тип са извършени три бягства с петима участници, като към момента се издирват двама - един е задържан в страната, друг лежи в португалски затвор, а третият е мъртъв.
Адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" коментира, че всички случаи на бягства от затвора са публични и няма причина имената на изчезналите да бъдат пазени в тайна, защото надделява общественият интерес. "Може би, когато постъпват в затвора, осъдените трябва да бъдат молени да дадат предварително писмено съгласие при бягство имената им да бъдат огласени", пошегува се той.
Публичността е принцип, а другото е изключение, допълни адвокатът и даде пример кога може да има изключение - ако тече издирване, което трябва да остане в тайна от търсения, какъвто няма как да е случаят с бягствата от затвора, както и ако от бягството е минал твърде дълъг период - например 30-40 години. Кашъмов припомни, че заради бягствата, които станаха напоследък, както и заради осъдените, които държавата изобщо не може да вкара в затвора, темата е постоянно под обществено внимание. Затова и имената на бегълците не може да са тайна.
Източник: .segabg.com
