Учениците коментираха, че не е необходимо да знаят колко братя и сестри е имал, кой кога е роден и как се е казвал, синьо-сиви ли са били и техните очи... Младежите бяха на едно мнение, че със сигурност възпитанието на всички деца в семейството е било на висота, а Васил изцяло е възприел чувството за справедливост от баща си и честността на майка си. За инициативата, организаторът от музея Тихомир Машов обясни, че идеята е докосването по някакъв начин до човека Васил Левски в една неформална обстановка, в обикновен разговор, наречен „Карта на аргументите”.
По време на диксусията в картата на аргументите младежите имаха поставен проблем и предлагаха варианти защо той трябва да се реши, и как да се реши. Коментираха как и защо е променена ценностната им система, трябва ли да се обръщат към миналото, защото сега им липсва самочувствие… „Не е нужно само да си говорим за Левски, трябва да разберем как е мислил той. Въпросите са провокиращи, карат ни да мислим „ каза девойка решаваща казус върху карта на аргументите. Младежите не демонстрираха знания от учебниците за Васил Левски свързани с биографични данни за живота , идеите и революционната му дейност.
Те споделяха помежду си за това кой с какво е впечатлен от Апостола на свободата и кои негови думи са го докоснали и възхитили. Даваха своите определения за „братство” „святост”, „революция”. От позицията на своята младост учениците не успяха съвсем да си отговорят „защо в кабинетите на всеки политик има портрет на Апостола, а в действията на управниците не виждат идеологията на Левски?”. Позитивно беше мнението на ученик от математическата гимназия, който каза, че вероятно има една аксиома, според която все някога ще дойде време и за новия Левски, който дори е възможно вече да е роден и да е сред тях.
