Тошо Ганев е роден на 28 януари 1868 г. в с. Люти брод в семейството на Гано и Тота Пенчеви. На младини заминава за Браила, Румъния, където продава зеленчуци и работи като градинар. През 1892 г. се жени за Димитра Маркова Нацинска (1870-1946), също родом от с. Люти брод, с която имат близо половинвековен брачен живот. Участва в Балканската война 1912/1913 г., ранен е при обсадата на Одрин, за което е награден с орден за храброст и става подофицер от запаса.
Замогва се от търговия с едър и дребен добитък, сурови кожи и храни, каквато фирма регистрира през 1909 г., а по-късно отваря маслобойна "Орелъ" (1924). Той е един от учредителите на Популярната банка (1923) и основател на Православното християнско братство "Св. Георги" (1933).
Дълбоко религиозен човек, повече от четири десетилетия Тошо Ганев е черковен настоятел. Играе активна роля при вземането на решение за построяването на църква в Мездра (1905), касиер е на Строителния комитет и един от главните ктитори за съграждането на енорийския храм "Св. вмчк Георги Победоносец" (1930-1932), за което богоугодно дело дарява над 20 хил. лв.
Пътешествието на Тошо Ганев до Светите места трае около един месец - от 31 март до 1 май 1933 г. и е осъществено по маршрут: Мездра - София - Бургас - Яфа - Йерусалим - река Йордан - Кайро - Египетските пирамиди - Александрия - Порт Саид - Яфа - Смирна - Цариград - Бургас - Мездра.
Своите впечатления от това пътуване той споделя в пътеписа "Пътешествието ми до Божи гробъ - Палестиня и Египетските пирамиди презъ 1933 год.", който е публикуван най-напред в излизащия по онова време вестник "Искърски фаръ", а в края на 30-те години на миналия век е издаден в самостоятелна книжка заедно с дописката в "Искърски фаръ" за посрещането на х. Тошо Ганев при завръщането му от Божи гроб, философско-религиозното есе "Въ страната на Христа” и кратък пътепис за пътуването му до Света гора (Атон) през 1938 г.
"Отъ дълги години мечтаехъ да видя светите места, гдето Богочеловекътъ мъченически увисна на Голгота и най-после Провидението отреди да се изпълни волята ми…, споделя в началото на пътеписа х. Тошо Ганев. Най-после на 31 мартъ т. г. въ 1 часа и 20 минути тръгнахъ отъ Мездра, изпратенъ отъ близки и приятели, на които бе известно за моето пътуване. Съ чувство на тъга, но и на голяма радость, се разделихъ съ родния край на пъть дълъгъ и свързанъ и съ неизвестностти.”
По време на 32-дневното си пътуване до Обетованата земя и обратно мездренският нотабил посещава Назарет, родното място на Йосиф и Дева Мария, гроба на Лазар във Витания, минава по Via Dolorosa (лат. "Пътят на болката") до Голгота и се покланя на Божи гроб, отива до Витлеем и слиза до гроба на Св. Богородица в Гетсимания, изкъпва се в свещената река Йордан и достига до Мъртво море, за да посрещне Възкресение Христово на Гроба Господен.
"Вечерта въ 8 часа (б. а. на Велика събота) отидохме въ черквата "Божи гробъ" - повествува х. Тошо Ганев. Ще посрещаме Великденъ. За тая вечерь се продаватъ наоколо гроба всички тераси, балкони и прозорци и то още отъ преди една седмица. Нашето място е също пригодено и запазено своевременно. Събра се народъ море, свещеници безъ брой. Патриархътъ е застаналъ на средата на църквата, а отъ страни по 6 души владици и всички свещения въ две редици въ голямата църква „Константинъ”. Народътъ очаква съ голямо нетърпение да види какъ патриархътъ ще запали „Нура” (голяма свещь).
Към 11 ½ часа презъ нощьта влизатъ и отиватъ къмъ патриарха единъ английски полицай и двама големи свещеници. Те правятъ на патриарха щателенъ обискъ, за да не би да има у него огънь или кибритъ. Това става предъ очите на публиката. Следъ това патриархътъ съблича дрехите си и облича една бяла дълга риза. Повторно го преглеждатъ. Същите заедно съ полицая влизатъ и при Божия гробъ и също правятъ обискъ.
Следъ всичко това единъ отъ владиците подава на патриарха памукъ въ ръка. Патриархътъ го подава на полицая, а той - на свещениците, които обискиратъ. Така прегледанъ памукътъ отъ всички, се повръща на патриарха, които влиза въ гроба за моментъ и веднага излиза съ запалена свещъ, която придържаше съ памука. Това стана няколко минути следъ 12 часа въ полунощь, когато настъпваше Възресение Христово.
Народътъ почва да пали свещи отъ патриарха. Единъ дяконъ влезе въ гроба и подаде на всяка нация по отделно презъ прозорче (като гише) по една запалена свещь. Така въ няколко мига и хилядниятъ народъ бе съ запалени като гора свещи. Службата по обикаляне гроба е разпределена по часове за всяка нация съ разчетъ всички по отделно да обиколятъ по 3 пъти храма до 8 часа сутриньта, като абисинците обикалятъ най-после.
Така се посреща всяка година Великдень на Божия гробъ, при необикновена тържественость и при стечение на поклонници отъ цялото земно кълбо отъ всички нации. Чудеса ставаха преди 2000 години - заключава авторът, но светътъ и днесъ търси и вярва въ тези чудеса въ стремежа си за една висша правда, която да урегулира страшно заплетените отношения между хората.”
По-сетне х. Тошо Ганев и още 13 поклонници решават да заминат за Египет. Пресичат Суецкия канал, разглеждат столицата Кайро и египетските пирамиди, разхождат се из Александрия и Порт Саид.
На връщане към България прекосяват, „при големи бури и тревоги отъ заболявания, каквито се явиха много”, Средиземно море, спират пътьом в Смирна (дн. Измир) и в Цариград (дн. Истанбул), където са приети от тогавашния екзархийски наместник Борис Охридски (1878-1938).
"Така постигнахъ една своя мечта - пише х. Тошо Ганев, да видя светите места, което ще ме крепи духовно до гробъ. Желаелъ бихъ всеки, който има възможность, да стори това."
"На 1 май се завърна отъ хаджилъкъ Хаджи Тошо Ганевъ изъ с. Мездра - свидетелства вестник "Искърски фаръ" в дописката "Едно скромно, но мило тържество". На гарата бе причаканъ и посрещнатъ отъ 5 души свещеници, отъ които трима облечени въ светли одежди, и отъ мнозина негови роднини, близки и приятели. На слизане отъ вклака единъ отъ свещениците го приветства съ „добре дошълъ” и му поднесе кръстъ, който той целуна. Следъ като се ръкува съ свещениците, бе приветстванъ съ „добре дошълъ” и отъ всички посрещачи. Свещениците запяха „Достойно естъ” и всички тръгнаха за въ черква.
Тамъ се отслужи тържественъ молебенъ за благополучното завръщане на поклонника и за преуспяването му за въ бъдеще въ вярата и благочестието. На молебена свещ. Йорданъ Ц. Въевски говори и изтъкна, че макаръ сега да има толкова много безбожници и рушители на църкви и всичко свето, но има и хора, които ще се придържатъ здраво о Христа, о Светата Му църква и о Св. Му повеления, и които още даряватъ на църкви, училища и редъ други обществени институти и начинания. На край той посочи пътя на Христа като най-правъ и сигуренъ къмъ благоденствие.
Следъ молебена свещ. Николай п. Нинчевъ отъ свое име и отъ името на Настоятелството, което той оглавява, го приветствува съ „добре дошълъ” отъ Св. Места, гдето се е запалилъ огъня отъ неговото сърдце и дуща „отъ невечерняго света”… и изказа радостьта си, че е ималъ щастието един от неговите църковни настоятели да донесе този свещенъ огънь въ родния край.
Свещеникътъ пожела, щото този огънь „отъ невечерняго света” да се пренесе въ сърдцата и душите и на другите негови църковни настоятели, а отъ тамъ и във всички енорияши на Богодарованата му енория. Както малко парче квасъ подквасва цялото тесто, тъй и тази искра отъ огънъ да обхване всички, за да могатъ да преуспяватъ въ доброто. На края той пожела щастие и дългоденствие на поклонника.
Следъ това го приветства и протойерей Христо Костовъ отъ с. Долна Кремена отъ свое име съ „добре дошелъ” и му пожела тази привързаность, която има къмъ Св. Църква, да не отпада никога и Господь ще го закриля въ живота му. На края той пожела, щото Господь да удостои всички, които желаятъ да видятъ тези Св. Места, да ги видятъ.
На тези приветствия Хаджи Тошо отговори доста скромно, като заяви, че е отишълъ на хаджилъкъ не за слава, не за честь и хвала, а отъ силно желание и влечение още отъ детинство. Описа накратко виденото тамъ, но бе доста силенъ въ думите си: „Тамъ съ светите места, но тук е рая, тукъ е животътъ, а тамъ е мизерията и глада.”
На края се произнесе многолетствие за Цяря, митрополита, поклонника и целия народъ.
Следъ отпускъ шествието се отправи за дома на поклонника, гдето следъ водосвета, какъвто се направи тамъ, бе сложена и обща скромна трапеза.Следъ закуската Хаджи Тошо раздаде на всички присъствуващи по единъ скроменъ подаръкъ. Беше вече хубаво мръкнало, когато всички се разотидоха по домовете. Продължаватъ постоянно да го посещаватъ приятели и почитатели.”
Впечатленията си от поклонението на Божи гроб и мислите, които поражда у него докосването до Светите места, х. Тошо Ганев споделя и във философско-религиозното есе "Въ страната на Христа". „Всичко виси отъ човешката воля - заключава авторът. Истинското щастие се състои все пакъ въ чистата и спокойна съвесть и честность. Блазе на този, който има воля въ себе си и се придържа къмъ горните изречения.
Съвестьта и честьта съ изключителни човешки благодеяния, които иматъ произхода си отъ самата дарба, след смъртьта те оставатъ неговъ споменъ.
Никакъвъ материаленъ капиталъ безъ чиста съвесть, безъ морал и духовенъ капиталъ е въ състояние да ни пренесе истинското щастие въ живота. Напротивъ, само материалниятъ капиталъ сковава нашата съвесть въ вериги и ни отнема всякакво човешко достойнство, щастие и свобода. Няма по-върховна човешка свобода отъ чистата неопетнена съвестъ. Егоизмътъ у насъ хората не е добродетель, той намалява стойностьта на чистата съвесть.
Търпението, твърдостьта, постоянството, волята и характера са ценни благодеяния, когато издържат до край. Който няма постоянство, търпение и воля той трудно успява въ живота и всичко му става мъка и неволя. Когато си въ щастие, не бъди гордъ, а когато си въ нужда, не падай духомъ. Смъртьта не напомня ли ни, че животътъ е цяла суета и че най-хубавото въ него е също суета…”
Пет години по-късно, през пролетта на 1938 г., х. Тошо Ганев посещава и Света Гора (Атон). Впечатленията си от това пътуване той споделя в пътеписа "Пътешествието ми до Св. Гора презъ 1938 г.”. "Светата светогорска земя - пише той, земя, която е светиня за човечеството, и за насъ българите и светилникъ и благодетель, тъй като тамъ се е създала и отъ тамъ е излязла чрезъ отецъ Паисий Хилендарски оная благословена отъ Бога сила, която съживи нашия родъ и езикъ и извади ни отъ черно робство, и ни постави въ редицата на свободните народи. За менъ лично добавямъ: встъпихъ на светата земя съ тайнственъ страхъ въ душата си, достоенъ ли съмъ да я нагазя и трепетъ обхващаше тялото ми…”
х. Тошо Ганев умира на 15 юли 1940 г., на 72-годишна възраст, след дълго и мъчително боледуване. Погребан е на другия ден в двора на мездренската църква "Св. Георги” със специалното разрешение на Врачанската Св. Митрополия поради неговите изключителни заслуги към Българската православна църква. Опелото отслужва лично тогавашният Врачански митрополит Паисий (1888-1974) в съслужение със 7 свещеници и двама дякони.
Няколко години по-късно, в началото на 1946 г., до него е погребана и съпругата му Димитра х. Тошо Ганева.
