На 15 август по стара българска традиция се празнува Голяма Богородица или Успение Богородично, Успение на Пресвета Богородица. Отбелязва се края и на Богородичните пости, като се разрешава яденето на риба. На този ден освен имениците, празнуват и жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. Бездетните принасят курбан с молба за майчинство.
Според поверията, на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспят в църквите, носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. На 15 август всички млади жени не трябвало да се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни.
По мнението на мнозина съвременни изследователи, празникът Успение Богородично е най-старият Богородичен празник в църковния календар. Смята се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век.
В църковните писания, стигнали до наши дни,
се разказва историята за смъртта на Богородица на 64 годишна възраст. Молейки
се един ден в Елеонската гора, пред нея се явил Архангел Гавраиил, който й
носел райско (палмово) клонче и вестта за нейното въведение в Божието царство,
което ще се състои след 3 дни. С голяма радост приела Божията майка тази вест,
че най-после нейното желание да се възнесе в небесното царство и бъде заедно
със своя син, ще се изпълни.
След смъртта на св.Богородица, Апостолите погребали тялото в пещерата при село
Гетсимания и затворили входа й с камък. В продължение на три дни те се молили
непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.
На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат, апостолите му предложили да преместят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, където било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която била покрита. Тогава св. Богородица му хвърлила от небето своя пояс, за да го утеши.
Тялото на Света Богородица било отнесено и погребано в пещерата, намираща се до селото Гетсимания. На 3-тия ден след смъртта й отворили входа на пещерата, за да се прости и апостол Тома с нея, но пещерата била празна - Светата майка била възкръснала.
По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка
Православното почитание на св. Богородица има своето начало още във византийския култ към нея, средоточие на който се явява Константинопол. На 11 май 330 г. св. Константин Велики официално пренася столицата на Империята в Новия Рим, който той посвещава на Пресвета Богородица.
Във връзка с победата си над персите на 15 август 595 г, император Маврикий разпорежда празникът Успение на Пресвета Богородица да бъде честван официално на този ден. В тази връзка той издига храм на мястото на гроба на св. Богородица в Гетсиманската градина в Йерусалим.
На този ден на обредната трапеза се слага варено жито, царевица, пшеница, пита, каша от пиле, грозде, диня, мед.
Източник: pravoslavieto.com
