Братята не знаели кого от Божиите угодници да призоват за закрилник на обителта. Затова приготвили дъска на която да нарисуват икона на светеца, поставили я в построената малка църква и започнали усилено да се моля да им открие Бог кой ще е той. На сутринта отключили църквата и видели върху приготвената дъска изображението на св. Георги-Победоносец, което се било пренесло по чудесен начин от храмовата икона на Фануилския манастир, посветен на същия светия, в древния палестински град Лида. Тамошното братство било поразено от изчезването на изображението, но скоро сам св. Георги открил на светия игумен Евстратий, че има нов дом на Света гора и че той ще се нарича „Зограф“ поради чудото с пренасянето на изображението. Братството на Фануилския манастир напуснало своя манастир и се заселило в новооснованата обител, а за пръв игумен бил избран Евстратий. Веста за чудото се разнесла и скоро в Зограф дошъл епископът на Верия, град в днешна Северна Гърция.
Той се присмял на братята и отрекъл да е станало чудо с пренасянето на изображението, като дори си позволил да почука с пръст върху светия образ. Пръстът му обаче влязъл в иконата и не могъл да излезе от там, макар епископът да се борил с часове и да призовавал монасите да разсекат иконата, за да го спасят. Те, естествено, не се съгласили.
Епископът разбрал обидата, която поради самонадеяност и тщеславие нанесъл на Божия угодник. Сълзи на дълбоко разкаяние оросили иконата, а сам епископът заспал от умората от преживяното. В съня му се явил свети Георги и му рекъл: „Заради разкаянието ти прощавам, но заради това, че ти като епископ не само не укрепваш вярата в Божиите чудеса, а им се подиграваш, пръстът ти ще остане завинаги в иконата!“
Епископът се събудил и с викове призовал монасите да му отрежат пръста за свидетелство на великото чудо свързано с основаването на славяно-българския манастир. Това необикновено свидетелство и до днес се вижда на иконата върху лицето на светеца.
На 5 май,тази година, Зографската обител получи голям подарък чрез благодатното посещение на Видинския митрополит на Българската Православна Църква Негово Високопреосвещенство Даниил и игумена на руския манастир на Света гора Негово Високопреподобие Евлогий. От страна на светските власти висока чест на тържеството оказаха с посещението си Техни превъзходителства гражданският губернатор на Света гора Константинос Димцас и генералния консул на Република България в Солун Владимир Писанчев. В кратко слово по време на тържествената трапеза г-н Димцас поздрави архиерея, архимандрит Евлогий, игумена на Зографската обител схиархимандрит Амвросий, г-н Писанчев, като представител на българските власти, представителите на другите светогорски манастири и дошлите за празника духовници и поклонници от България и други православни страни. В словото си Негово превъзходителство подчерта, че, въпреки националните различия, събралите се за този голям християнски празник представляват единството на Божия народ.
Всенощното бдение започна в 20 часа българско време и продължи до 8 часа сутринта на следващия ден, когато физически уморените, но духовно ободрени участници в последованието на богослужбата изнесоха Аравийската чудотворна икона на св. Георги, с която се извърши традиционната за празника лития до параклиса на отсрещния скат срещу манастира.
Силното въздействие на благодатната служба се подсилваше от боговдъхновеното пеене на два хора на двете певници в съборния храм – един гръцки, съставено от монаси от различни обители, сред които Симоно-Петра, Ксиропотам, Ватопед и други скитове и келии, както и български, ръководен от дългогодишния опитен църковно-музикален педагог, псалт, богослов и църковен деятел Андрей Касабов.
Въпреки лошото време на 5 май, когато поради силно морско вълнение бяха отменени курсовете на светогорския морски транспорт, в манастира се събраха, с цената на тежки изпитания по придвижването, около 500 гости. Всички без изключение изразяваха радостта си от необикновената награда, в каквато се превърна празникът на светия Великомъченик.
В проповед на прощалната трапеза Негово Високопреосвещенство Даниил посочи трудните времена за светото Православие, в които живеем – времена на узаконяване на греха под предлог на застъпничество за „демократични права“, на фанатичен тероризъм, чиято пряка и далечна цел е да се навреди на Църквата, времена, в които да си православен християнин само по себе си е подвиг.
В тези последни времена Зографския манастир остава един остров на православната съвест, поставена на изпитанието на бъде нападана от чужди и свои, но съвест изключително нужна за православна България и целия православен свят.
