В изложбата спомен е представена една малка част от богатото наследство от майсторски изработени пъстри шевици, везани тъкани, изящни дантели, покривки, тишлайфери. Всеки един експонат е изработен с много усет за красота и уют и надежда за дълъг живот, характерни за българката.
За жената, човека, самодееца и за душата на българката разказа библиотекарят при Читалището Милка Пухалска.
„Димитрина Величкова бе човек с голямо сърце. Запомнихме я с усмивка, готова да подаде ръка, да помогне. Нейният втори дом бе Читалището. Тя участваше в театралния състав, в певческата група, първа се включи в проектите да научи и предаде на младите хора що е то шевица и дантела. Нейните великолепни шевици и плетива, представени в изложбата,ни напомнят, че споделеното носи щастие. Един живот изпълнен с трудолюбие, радост, щедрост, усмивка“.
Тук жителите и гостите на Долна Кремена могат да видят как със собствените си ръце българката векове наред е влагала във всеки бод своето разбиране за красота и своето светоусещане. Везбената традиция в България е изключително богата и съдържа многобройни пластове от сакрална символика. Изобразените мотиви в течение на годините се променят и стилизират в съответствие със светоусещането на всяка една везбарка.
А изящните дантели просто грабват окото и те оставят без дъх. Наред с фееричните мотиви, изплетени сякаш от паяжина, прави впечатление покривката за легло,в която Димитрина Величкова е вплела магията на своето родно място – Лакатник. В нея сякаш са отразени стръмните и непристъпни скали на Искърския пролом, и в същото време оная мекота и спокойствие, укротени във водите на Искъра.
Така тази изложба за пореден път доказва, че тайните на българската дантела и уменията в изработването ѝ няма да изчезнат.
