• Общество • 2148 • 0

Илинденско-Преображенското въстание е паметно събитие в нашата история

На 20 юли 1903 г. избухва героичното Илинденско-Преображенско въстание. То е своеобразен връх в дейността на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, която от създаването си през 1893 г., десет години неуморно се готви за този ден. За паметното събитие в историята ни разговаряме с депутатът, историк по професия, Красимир Богданов.

- Г-н Богданов, може ли да се каже, че Илинденско-Преображенско въстание е най-голямото въстание срещу турската власт на Балканският полуостров?

- Точно така е. Решено е въстанието да избухва перманентно, като в Битолския революционен окръг за начало е определен църковният празник Илинден, за Одринско – Преображение, а за Серски окръг – Кръстовден. По недвусмислената оценка на историците, това е най-голямото въстание срещу турската власт на Балканският полуостров. Най-голям е не само обхватът му – от Охридското езеро до подстъпите към Цариград, но и безсмъртният подвиг на борците за свобода и примерът който ни оставиха.

Марияна Гълъбова
от

- Посочете имена на някои от достойнте българи, участници във въстанието?

- Във въстанието участва цветът на българската революционна мисъл и действие – Даме Груев, Борис Сарафов, Христо Узунов, Яне Сандански. Редица достойни български военни – Борис Дрангов, Христо Чернопеев, Кръстю Българията, пренебрегват постове и заплата и се хвърлят в борбата за освобождението на „брата роб”. Неизброими са проявите на масов героизъм - от славното Крушево, на Мечкин камен, където войводата Пито Гули, подобно на спартанският цар Леонид, заедно със цялата си чета не отстъпват на многобройния турски противник, остават на позиция и загиват до последния човек. В Странджа, тежко ранен, главният войвода Георги Кондолов, нарежда на момчетата си да го убият и на гробът му, вместо да проливат сълзи, да извият българско хоро.

- Въстаниците са били малобройни в сравнение с турската войска?

- Срещу въстаналите българи, Османската империя хвърля редовна войска и башибозук. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, бягат в свободна България.

-Бихте ли споделили личното си отношение към това паметно събитие в нашата история?

Въстанието показа несъвместимостта на два цивилизационни модела – европейският демократизъм и османо-турският деспотизъм. Паметно отеква призивът на главния щаб: „Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот”. В този смисъл, Илинденското въстание се оказва цивилизационният избор на българите от Македония и Одринско.

Днес, 114 години по-късно, българите от Пирин, Вардар и Егея, макар и разделени, все още пазят спомена за онези славни времена. Те се надяват, че жертвите не са дадени напразно, че в близкото бъдеще, хората ще живеят без граници, исторически манипулации и фалшиви идентичности.

А всички ние, продължаваме да вярваме, че във вените ни е останала капка от горещата кръв на Илинденци!