На събор като на събор. Но не само тежките трапези събирали хората в тези дни. Това е бил и денят, в който споделяли спомените от отминали години, разказвали и разказват позабравени истории, а в Люти дол не липсват ни предания, ни легенди. Особено интересни са тези, свързани с историята на селото, произхода на името, както и характерни за балканджиите обичаи.
Много от старите хора помнят разказите на предците си, че в околностите на Люти дол има местност - ливади и гори, която се нарича “Мъртвите ливади” и друга - “Селището” - там, дето се намирало някога старото село Лаката. Имената на тези местности са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от селото преди много години.
Легендата разказва, че в една лятна утрин младежи видели някаква странна жена, която се качила на “Високия връх” и започнала да оглежда селото. Косите й били дълги и рошави, лицето й - страшно. Извадила тя голям лък и със злоба започнала да изпраща пламнали стрели към селото. Още не върнали се в селото, младежите били поразени от страшна болест. Сетили се по-старите хора, че това е Чума-мория. Пламнало цялото село - не останало семейство без заболял или мъртъв. Страх, плач и мирис на леш и смърт се понесъл из пустите улици.
Решили здравите да изнесат своите болни близки и те самите да се спасят в ливадите и горите край селото - на място, където духът на смъртта все още не се скитал. Така и направили. Но само за няколко дни всички, отнесени там, уж да да намерят спасение от отровните стрели на болестта, измрели. В страшни мъки умирали, спасение нигде не намерили. Стотици трупове се чернеели по ливадите и горите около тях. От този жертвеник на Чумата месността била наречена и до днес носи името “Мъртвите ливади”. Измрели били толкова много, че малкото останали здрави не смогвали да ги погребът.
Останалите живи не се върнали вече в напуснатите хижи на селото. В обезлюденото село оставили всичко - покъщнина и дрехи, всичко, до което се била докосвала смъртта. Преди да се преселят на друго място, хората го изгорили. На това място, дето е било селото, е останало от тогава до сега името “Селището”. Според легендата, това се случило в 1765 година.
Характерен за лютидолци е празникът Русалии . Празнувал се в първия ден на Русалската седмица. Събирала се група мъже - от 1 до 7, облечени в дълги бели ризи, избирали най- възрастният от тях за водач, който върви напред и носи в ръка бяло знаме от кълчищно платно. След него вървят юначагите с дълги криваци от дрян. Когато влизат в някоя къща, двама свирят с дудучета, окарини или свирки.
Всички са обути със свински цървули, бели навуща, черни върви и, накичени със звънчета, обикаляли къщите и дворовете. Домакинята ги посрещала, постилала месала и поставяла глинено гърне, завито със свилена кърпа. Водачът на групата сипвал в гърнето вино, а юнаците кръстосвали тоягите си и се покланяли на стопаните. После обикаляли три пъти двора, вземали китка босилек и поръсвали домакините и добитъка за здраве и плодородие. Накрая домакинята ги дарявала с всичко, което има- жито, царевица, боб, плодове, вино и др.
Вярвали, че те могат да лекуват и болни. Слагали ги на една черга в двора и русалиите започвали да обикалят и прескачат болния, като водачът им изричал тихо молитви за изцеление. Групата хващала чергата и подхвърляла болния нагоре няколко пъти, накрая болния ставал на крака.
