Швейцарска фирма, която разкри в Монтана завод със 100 работни места също изпива глад за работна ръка. В завода се произвеждат метални и мрежести палети, които се изнасят в Швейцария с 50 години перспектива напред.
Собственикът на завода увери, че производството е оборудвано с най-новите машини, а за изграждането му са вложени 6 млн. лева. Фирмата е сключила договор за обучение на кадри с професионалната гимназия по електротехника „Христо Ботев“ в Монтана.
Склонен съм да наема млади хора и да ги обучавам в производствена среда, защото факт е - няма откъде да внесем работна ръка. От 7-8 години нито един човек не е завършил подобна специалност. Техникумът по механотехника се вля в гимназията по електротехника и тази специалност се неглижира”, заяви Иван Сергисов от Монтана, регионален председател на работодателска организация и управител на фирма, която изнася продукция в ЕС.
Преди години само в монтанско имало 28 предприятия с 3000 стругари и още толкова фрезисти и това била престижна и доходоносна професия, а сега се броят на пръсти.
Момчетата, останали без препитание, предпочитали да се шляят безработни да седят на кафе с часове и отказвали непривлекателната работа.
Ниските заплати, равни на средното за региона отблъскват безработните от професията. Глад на кадри има и във Видинско и Лом, където е второто Кремиковци и Враца. Причината е, че повечето опитни стругари, израсли в професията, са на гурбет в чужбина.
Кирил Кирков е стругар от 18 години, той работил и в Италия, но и там ударила кризата в последните години и пред дилемата да бъде далеч от семейството си предпочел да се върне. “За такъв вид работа запалащането у нас е много ниско”, казва той въпреки че е верен на занаята си.
Този дефицит на квалифицирани кадри за металообработващата промишленост слага тежък отпечтък върху икономическото развитие на региона, категорични са хората от бизнеса.
