Подготовката за празника започва от вечерта на 23 срещу 24 юни. Според народното поверие на Еньовден започва далечното начало на зимата. Казва се: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.
В България, освен нощното къпане, на Еньовден се смята, че е най-подходящо през нощта да се берат и билки, тъй като именно тогава те имат най-голяма лечебна сила. Рано сутринта всички жени баячки и магьосници отиват сами да берат билките си, които трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име".
Според народните вярвания на този ден слънцето е най-високо за последен път през тази година. Хората вярват, че това е така, защото на сутринта на Еньовден слънцето се сбогува с земята, която ще види едва догодина.
Точно на изгрев слънце, всеки трябва да застане и да се обърне с лице към слънцето, а през рамо да наблюдава сянката си. Ако вижда цялото си отражение в земята, то той ще бъде здрав през цялата година. Половината сянка вещае болест или по-крехко здраве.
Пак на този ден се вярва, че водата се зарежда с магическа сила. Слънцето за последно се окъпва в нея, а след това се отърсва и по земята пада вълшебна роса. За това и традицията повелява днес хората да се къпят в течаща вода.
Този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) - това са думите, които можете да чуете от старите хора. Счита се, че на Еньовден нивите и земите не трябва да се обработват, а всеки прекрачил забраната ще бъде „наказан“ с унищожаване на реколтата от Св. Еньо, разгневен, че стопанинът не е уважил празника му.
В България е известна и традицията на т. нар. Еньова була. Според обичая всички моми от селото се събират в една къща където пременят като малка булка дете на 5-6 години.
Задължителна част от облеклото са червената връхна дреха, както и забулването с червено було, а главата окичват със сребърни пари и венец от цветето еньовче. За да се помолят на Св Еньо за плодородие и здраве, момите пеят еньовденски песни, обикаляйки нивите, селото, чешмите и кладенците, а малката булка носят на ръце.
Отново според народните поверия водата на Еньовден на залез слънце придобива магически свойства. Традицията повелява при пълно мълчание, за да не се отнеме от чудотворната й сила от шума на човешки гласове от сладки водни извори да се налее „мълчана вода“, а след това да се пие за здраве и да окъпе в нея малкото дете от семейството. Неженените моми пък оставят в нея китките си, а на сутринта гадаят по тях кой ще е техният жених.
На Еньовден народът изпълнявал различни ритуали, един от които е отнемане на плодородие от чужда нива или добитък.
За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали.
Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който ѝ е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Брането на билки било най-важният ритуал в нощта срещу Еньовден. Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ - за всички болести и за „болестта без име“.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.
Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то Еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Легендите разказват, че от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
Традициите пазят изконните поверия, че наред със Сурва (първия ден на новата година), Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце - изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.
Двата празника в своето изражение от фолклорния и църковния календар се преплитат, а корените им са дълбоко залегнали от фолклорна гледна точка в традициите на повечето славянски народи.
В Русия празникът е известен под името Ива́н Купа́ла, но по-скоро се свързва с езическите си препратки. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле.
В Полша аналогията на българския Еньовден е Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ), като отново се палят огньове, които се прескачат, хората се къпят в реките нощем, а момите се закичват с венци от цветя.
В България освен нощното къпане, на Еньовден се счита, че е най-подходящо през нощта да се берат и билки, тъй като именно тогава те имат най-голяма лечебна сила. Рано сутринта всички жени баячки и магьосници отиват сами да берат билките си, които трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за “болестта без име“.
Ако пък в земята има заровено имане, в нощта срещу Еньовден на скришното място от земята излиза син камък.
