Историята разказва Десислава Иванова, впечатлена от решението на група млади хора да почистят района около "Перката". Ето и самата история.
"Аз съм имала повече от интересни преживявания на това място, които включват тичане, дебнене на хора (звучи зловещо, но бяхме на 16 и просто искахме да се уверим, че една приятелка има хубава първа среща) и скъсана джапанка -разказва Десислава. Сигурна съм, че ако не си ходил до Перката, няма как да те е грижа за местността около нея (която чак днес разбрах, че се казва "Миляков рът"), колкото мен. Но е важно да запазим природата си чиста, а паметниците - непокътнати.
Точно по тази причина, когато видях един пост в социалните мрежи, споделен от десетки хора и харесан стотици пъти, сърцето ми подскочи от радост. Група млади хора, съвсем самосиндикално, решават да изчистят боклуците около Перката.
"Боклукът, който събрахме беше доста - повече от 25 торби с обем над 80 литра, а замърсяванията бяха от всякакъв вид - опаковки, бутилки, дори дрехи. Най-странно от всичко бяха венците, които бяха поднесени преди това за почести, те също бяха изхвърлени зад самата "Перка".
Това ми сподели организаторът на почистването, с когото се свързах, за да разкаже повече. Ето какво още научих от него:
Името му е Цветан Асенов, родом от Бяла Слатина, но от 5-6 години работи и живее в София. Завършил е Академията на МВР и сега работи в ГДБОП.
"Идеята за почистването дойде след като с мои приятели излязохме на разходка. Времето беше много хубаво и решихме да отидем до Перката. Там беше приятно, но и много мръсно. На тръгване от там, отидох да изхвърля боклука, който имахме и установих, че не само моят боклук е за изхвърляне, а и много други около коша за боклук, пейките за седене и около „Перката”. Останахме с един приятел и се разбрахме на следващия ден сутринта да почистим", разказва Цветан.
"Идеята развихме двамата с Андрей Димитров. На път към самата "Перка" срещнахме и други двама приятели - Ива Георгиева и Борислав Борисов, които бяха на разходка с тяхното куче, но веднага след като им споделихме целта, с която отиваме, изявиха желание да се включат.
Планираме следващият път да дадем гласност и да го направим дори като малка организация, разбира се, за тези, които имат желание, но обмисляме идеята да бъде обсъдена и с Общината - да се включат с допълнително финансиране. Със сигурност няма да е за последно, предстоят все повече и на различни места подобни инициативи.
На хората, които се оправдават, че не цапат и не правят боклук, нека продължават в същия дух, но нека това, че го е направил някой друг, не ни кара да се примиряваме с все по-отчайващата ситуация, в която сме.
Имаме прекрасна природа, прекрасна страна, нека спрем да чакаме някой да я оправи и нека вземем нещата в свои ръце. Нека бъдем една идея по-добри, не само към хората, а и към всичко, което ни заобикаля", завършва Цветан.
"Има надежда за Северозапада все пак!" - оптимистично завършва историята си Десислава Иванова.
Автор: Десислава Иванова,
Снимки: Цветан Асенов - личен архив.
Източник: uspelite.bg
