Центърът ще работи с 30 потребители от 0 до 29 години за дневна и почасова грижа и 60 потребители на консултативни услуги за периода на проекта.
След конкурс са назначени 15 служители и специалисти. Двама социални работници работят с потребителите и техните семейства, като оказват помощ във всяка една сфера на тяхното ежедневие. Тази помощ се изразява и в съдействие за оформяне на документи, полезни контакти, съвети за правата на децата им, придружаване и представяне пред различни институции. По всякакъв начин се цели социалното включване на тези семейства.
Услугата разполага със собствен микробус, който е специално оборудван за превоз на лица с увреждания. Потребителите се вземат и връщат по домовете, което е голямо облекчение за родителите, които са заети.
Сградата на Дневния център е напълно обновена и оборудвана с модерни мебели и уреди за физическа и психологическа рехабилитация. Условията са много предразполагащи за едно щастливо ежедневие. Специалистите и детегледачите са съпричастни и внимателни. Децата се провокират да работят активно за своето рехабилитиране, чрез предлагане на разнообразни дейности и занимания. В часовете по трудотерапия се изработват много красиви предмети, които правят своите малки създатели горди и по-уверени в себе си. Поощрява се всеки техен напредък.
Услугата работи от осем месеца, но вече има доста деца, които показват значим напредък в развитието си. Няколко деца се научиха да изразяват себе си по-свободно. Други не се притесняват да се движат колкото могат. Трети произнесоха първите си думички. За много от децата Дневния център е мястото, където очакват с нетърпение да дойдат, защото се чувстват желани. Неформалната среда и грижата на служителите правят Дневния център любимо място за потребителите. За това говорят усмивките сутрин при тяхното вземане от дома и прегръдките, които служителите получават, когато си тръгват.
По време на извънредното положение работата с децата не е спирала. Повечето родители съдействаха за дистанционна работа със специалистите. Много родители споделяха, че децата искат по-скоро да се върнат в Центъра. Изпълняваха съвестно задачите, които им се възлагаха. По тази причина не е спряло тяхното развитие и сега работата просто продължава. Девизът на работещите в Центъра неслучайно е „Работим с желание, защото сме нужни!“
