Княз Александър Батенберг заема българския трон в периода 1879-1886 г. Произведен е в чин генерал от българската армия през 1879. В близки роднински връзки с руския императорски двор и с английската кралска фамилия. Получава военно образование в Потсдам. Като офицер от руската армия участва в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
Въпреки че полага клетва пред І ВНС, че ще спазва Търновската конституция, той няма нито желанието, нито опита да се възползва от широките правомощия, които тя му дава. Непознаващ българските нрави, на първо време незнаещ и български език, княз Александър е манипулиран от консерваторите, които като по-образовани знаят чужди езици. Подобно на него, те са също недоволни от Търновската конституция.
За да ускори изграждането на държавата и да я модернизира, както и да я спаси от ожесточените политически борби, княз Александър І взема властта в свои ръце на 27 април 1881 г. отменя конституцията и установява т.нар. режим на пълномощията. 1881 година.
Осъществил първия държавен преврат в новата българската история, той много скоро се оказва в зависимост от изпратените руски генерали, отнели неговите конституционни правомощия.
За да се отърве от тях, той е принуден да възстанови конституцията на 7 септември 1883 г. с цената на омразата на братовчед си - руския император Александър ІІІ.
След този спорен период обаче следват събития, които свалят съмненията в неговата безкористност и показват, че князът се ръководи в действията си изцяло от българските интереси.
Приема Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. като лично дело, което е неоспоримо доказателство, че това е най- голямото териториално разширение по пътя към националното обединение.
Като командващ българската армия в Сръбско-българската война от 1885 г. Батенберг се превръща в последния български монарх, участвал пряко във военни действия.
Именно защитата на българските интереси, която води до скъсване на дипломатическите отношения с Русия, в крайна сметка се оказва решаващ фактор за абдикацията на княза. Група русофилски настроени офицери, несъгласни с несъобразяването с Петербург, организират преврат.
На 9 август 1886 г. князът е детрониран от офицерите русофили и на 26 август (7 септември нов стил) е принуден да абдикира.
На същата дата през 1886 Александър Батенберг е изведен извън България и принуден да подпише отказа си от трона. Въпреки последвалите усилия на Стамболов и Сава Муткуров, които успяват да върнат княза в България, окончателната абдикация е неизбежна.
На 26 август Батенберг напуска страната с параход от Лом. Преди да се качи на парахода изрича знаменателната си фраза: "Боже, пази България!“
Отказва се от българската княжеска титла и от привилегиите на принц. Оженва се за актрисата Лоазингер, графиня Фон Хартенау. Като граф Фон Хартенау постъпва на служба в австро-унгарската армия в град Грац.
Княз Александър I умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893 г. На 24 ноември останките му са пренесени в София и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в центъра на столицата в мавзолей.
Източник: wikipedia.org
